— Може просто от желание да продължи любовната гонитба или пък заради нещо друго.
Отново замълчаха. Колата се движеше по пустите улици и накрая спря пред апартамента на Дела Стрийт.
— Лека нощ — пожела адвокатът.
Дела го погледна загрижено.
— Шефе, моля те, преодолей го.
— Кое?
— Гнева, който потискаш.
Мейсън се насили да се усмихне.
Дела понечи да излезе от колата, но се спря и го погледна. Обви с ръце врата му и привлече главата му към своята. Устните им се сляха в дълга целувка, после изведнъж тя се освободи от прегръдката на адвоката.
— Така! А сега трябва да престанеш да мислиш за сержант Холкъм. Не забравяй да изтриеш червилото от устните си. Лека нощ, шефе.
10
Утринното слънце ярко грееше над окъпаните от дъжда сгради на града. По синьото небе нямаше и следа от облаче. През източните прозорци в кантората на Мейсън струеше мощен сноп от лъчи и плискаше овално езеро от злато върху бюрото, което Дела Стрийт внимателно избърса от прахта и после спусна щорите така, че слънцето да не блести.
В този момент Мейсън отключи вратата на частната си кантора.
— Здравей, Дела, успя ли да поспиш?
— Малко. А ти?
Адвокатът се засмя и поклати глава.
— Така бях побеснял, че не можах да мигна. Дела, ако обичаш, обади се на Пол Дрейк и го помоли да дойде веднага.
Секретарката пъхна парцала за прах в едно от чекмеджетата на бюрото си, вдигна телефона и се свърза с Пол Дрейк. Мейсън отиде да остави шапката и пардесюто си в гардероба. Дела Стрийт приключи разговора и съобщи:
— Идва веднага.
Адвокатът кимна, понечи да седне на бюрото си, промени решението си и закрачи напред-назад. — Не можеш ли да го обвиниш в незаконен арест или нещо от този род? — попита Дела Стрийт.
— Ако взема да се обаждам, ще стана за смях на целия град — всички ще разберат какво се е случело. Неведнъж съм ги нравил на луди, та не върви сега да се разхленча, че не ме гладят с перо, но все някой ден това животно ще ми падне в ръцете. Лейтенант Траг е опасен, защото е умен. А Холкъм е просто един самонадеян, нагъл, тъй полицай, който се мисли за много отракан. Той…
Дрейк почука по уговорения начин на вратата и Дела стана да му отвори.
— Здравей, Дела — поздрави Дрейк и се усмихна на Пери Мейсън. — Какви ги вършите вие двамата?
— Защо?
— Не можах да спя дяла нощ.
— Аз също — съобщи Мейсън.
— Твоят стар приятел сержант Холкъм нещо пак се е развилнял, дори по-страшно отпреди. Мислех, че са го преместили.
— Явно е успял да спечели благоволението на началниците си — обясни Мейсън. — Какво искаше от теб, Пол?
— Дойде и ме измъкна от леглото, за да ми каже, че един от детективите ми укрива от него някакъв дневник. После ме обвини, че съм бил в апартамента на Даяна Риджис с теб, откраднал съм дневника и съм избягал през аварийния изход.
— Ти какво му отговори?
— Бях така смаян, че дори не можах да се ядосам. Струва ми се, че в крайна сметка ми повярва, но бях ужасно изненадан и започнах, да се защитавам. Позвъних на детектива, който е наблюдавал — апартамента, и го попитах какво е станало. Той видял как една кола, собственост на Джейсън Бартслър, се приближила и спряла пред сградата, после някакъв млад мъж отишъл до входната врата, отключил я съвсем самоуверено и влязъл. Естествено, Детективът предположил, че човекът живее там, но тъй като онзи надникнал в пощенската кутия на Даяна, моят човек за всеки случай взел номера на колата. Другият детектив ти сигнализирал, като натиснал два пъти клаксона.
— Видял ли е мъжа да слиза през аварийния изход? — попита Мейсън.
— Не. Изходът е откъм уличката и моят човек не е могъл да го наблюдава от мястото, където бил паркирал. Полицията пристигнала веднага, след като въпросното лице влязло вътре. Другият детектив запалил колата, сигнализирал ти според уговорката и се измъкнал оттам, а онзи избягал. Холкъм се държал грубо и се опитал да измъкне нещо от детектива. Но той се направил на глупак и казал, че това било най-обикновена задача — трябвало да проследи една руса жена с насинено око, когато излезе от къщата, и не обърнал особено внимание на хората, които влизали. Детективът ми е умен — много по-умен от Холкъм, така че успял да го убеди.
— А ти как се справи с Холкъм?
— След като се намърмори, че не сме съдействали на полицията, аз се разсъних и се ядосах достатъчно, за да му отвърна както трябва. Така се отървах от него и мисля, че дори го сплаших малко.