— А после, Пол?
— Веднага щом разбрах, че колата е на Джейсън Бартслър, отидох до кантората и взех всички доклади от детективите, наблюдавали дома на Бартслър. Научих, че един мъж — явно Карл Фреч, доведеният син на Джейсън Бартслър, е излязъл с кола, а се е прибрал вкъщи по малките часове с такси.
— Предаде ли тази информация на сержант Холкъм?
— Не — отвърна Дрейк. — Холкъм дори не знае, че сме наблюдавали дома на Джейсън Бартслър. Той забелязал моя човек пред вратата на Даяна Риджис така че трябваше да му Обясня защо е там. За всичко останало си мълчах.
— Случило ли се е нещо друго в дома на Бартслър?
Дрейк се засмя.
— Тази сутрин на разсъмване сержант Холкъм и още няколко полицаи отишли там и разбудили всички. Лампите светили доста дълго, след което полицаите със сурови лица извели Карл Фреч и го закарали в Управлението. По моя преценка той е все още там.
Мейсън сви лакти, мушна палци под мишниците на жилетката на костюма си, закрачи из стаята и започна да обмисля получената информация.
— Сержант Холкъм се разприказва, та разбрах, че си имал доста тежка нощ, Пери.
Мейсън стисна решително устни.
— Някой ден ще го накарам да ме запомни, горилата му с горила!
— А какво стана с изчезналия дневник?. — заинтересува се Дрейк.
— Все още го няма.
— Току-що ми дойде наум, че полицията ще вземе строги мерки спрямо всеки, който го укрива.
— Да правят каквото искат.
— Предполагам, че в дневника има нещо за миналото на Даяна Риджис — нещо, което много ще им помогне при разследването.
— Ами! — възрази Мейсън. — Очакват да намерят нещо в ущърб на Даяна й да го разгласят чрез вестниците. Каквото и да е, то няма да бъде признато за доказателство и те го знаят, затова разчитат на репортерите. Когато момичето се яви пред съда, съдебните заседатели ще си спомнят какво са, прочели за нея. Това е стар полицейски трик — по този начин заседателите узнават факти, които не биха могли да бъдат представени като доказателства.
— Е, аз не познавам законите, Пери, но няма ли някакъв закон, според който е подсъдно да се укриват доказателства?
Мейсън кимна.
— Просто ти казвам — продължи Дрейк, — че Холкъм наистина е взел тази история много присърце, има чувството, че дневникът му се е изплъзнал изпод носа като по чудо, така че ще вдигне голяма пара около него. Ако дневникът е в теб или знаеш къде е, моят съвет е да се погрижиш за собствената си безопасност.
— По дяволите сержант Холкъм! — изруга Мейсън. — Ако в миналото на моята клиентка има нещо тъмно, то положително няма връзка с това убийство.
— Откъде знаеш?
— Защото не е възможно.
— То може да подскаже мотива.
— Не ставай смешен. Да предположим, че наистина е имало дневник, воден от Милдред. А Милдред и Даяна са стари приятелки и живеят заедно. Защо изведнъж Даяна ще поиска да убие Милдред за това, че знае нещо?
— Защо изобщо би искала да я убие? — учуди се Дрейк.
— Тя не я е убила.
— Полицията мисли, че е.
— Глупости! Пол, според последното писмо, което Милдред е изпратила на Даяна, а то може би е последното нещо, което тя е писала, Милдред е взела чантата на Даяна, защото един полицай я хванал за някакво дребно нарушение и поискал да провери шофьорската й книжка. Тя няма книжка и затова използвала изтърканата лъжа, че я е забравила в къщи, а полицаят решил да отиде с нея в апартамента и да провери. Искам да открия този полицай.
— Имаш ли някаква представа по кое време се е случило това?
— Може би някъде рано следобед.
— Вчера ли?
— Да.
— И сигурно не знаеш къде?
— Вероятно на една-две пресечки от жилището, защото Милдред е казала на полицая, че е отскочила да напазарува набързо и е забравила да си вземе чантата. Полицаят отишъл с нея в апартамента и тя, естествено, е трябвало да вземе със себе си чантата на Даяна, заради шофьорската й книжка, и да се представи за приятелката си.
— Ще се опитам да го открия. — В гласа на Дрейк се долавяше съмнение.
— Искам пълен списък на всички, които са влизали и излизали От къщата на Бартслър.
— Не забравяй, Пери — напомня му Дрейк, — че моите хора са отишли там едва към полунощ. Повечето неща са просто догадки. По всяка вероятност мисис Бартслър е излязла към два и половина следобед. Нямало я цялата вечер и се прибрала към единайсет. Бартслър излязъл към пет часа и се прибрал към десет. Карл Фреч излязъл в шест, върнал се в десет и четирийсет и пет, останал е вкъщи само петнайсет минути, след това — в единайсет — заминал някъде с колата на Бартслър и се прибрал с такси в два без десет. Съдружникът на Бартслър, Гленмор, е излязъл около обяд, върнал се е в девет и половина и повече не е ходил никъде.