— С кола ли е бил? — попита Мейсън.
— Да, с личната си кола.
— Доста оживено е било през цялото време.
— Вярно.
— Пол, знаеш ли в колко часа започна да вали снощи?
— Според официалните данни е заваляло в седем и четирийсет и седем минути. В хипотезата на полицията за убийството дъждът играе важна роля, както сигурно знаеш, Пери. Положението на трупа и следите по земята показват, че смъртта е настъпила известно време след започването на дъжда.
Мейсън се замисли и примижа.
— Колко време след това, Пол?
— Ами някъде около час — час и половина. Полицията смята, че смъртта е настъпила между осем и девет часа.
— Точно какви улики имат срещу Даяна?
— Твърде рано е да се каже. По-голямата част от информацията Ми дава един мой приятел журналист, конто получава сведения направо от полицията. Но мога да те уверя, Пери, че доказателствата, които имат срещу нея, са доста солидни. Анализът на калта по обувките на Даяна например показва, че тя е от същото място, където е намерен трупът. Около трупа са останали следи от стъпки, които са се запазили така Добре, че при пристигането си полицията е могла без колебание да установи, че са на Даяна. Тези доказателства не са достатъчни, но разследването продължава и сигурно ще се открият н нови. Теорията на полицията е; че Милдред Данвил побягва, когато разбира, че приятелката й иска да я убие, Даяна отваря чантата си, изважда пистолета и стреля, при което изпуска чантата. После се приближава до трупа, навежда се и взема нещо — това, заради което извършва убийството. На полицията й се ще да вярва, че това нещо е Дневникът. Сега ти е ясно защо писмото, което си намерил, е твърде важно, нали?
— Знаеш ли какво пише в това писмо?
— Разбира се, пълното му съдържание ще бъде отпечатано във вечерните вестници.
— Проклетият му Холкъм! — възмути се Мейсън.
— За него писмото е доказателство — напомни му Дрейк.
Мейсън отново закрачи из стаята.
— Ако пък им хрумне — продължи детективът, — че писмото е подправено, има много неща в тяхна подкрепа — фактът, че е намерено в теб, а не в пощенската кутия, че си адвокат на Даяна, и още други този род.
— Така е — съгласи се Мейсън, — но щом веднъж успеем да докажем, че Милдред е взела чантата на Даяна, полицията ще трябва да докаже, че собственичката си я е получила обратно. Залавяй се за работа и виж дали можеш да откриеш онзи полицай.
Дрейк се надигна от мекото кресло, в което се беше разположил.
— Добре, ще пратя хора — дано успеят да го намерят.
— Ако го намериш — предупреди го Мейсън, — карай го да даде показания; Нека да документират истината, преди Холкъм да го е объркал и предубедил.
— Мислиш ли, че Холкъм би направил подобно нещо?
— Точно така мисля, дявол да го вземе! Готов е на всичко, само и само да осъди Даяна, защото е лично заинтересован.
— Тръгвам — заяви Дрейк. — Трябва ли все още да се наблюдава къщата на Бартслър?
— Да.
— Малко трудно е при сегашното развитие на нещата. Могат да ги забележат.
— Ако ги забележат, ще решат, че са от полицията. Нека да продължат наблюдението при Бартслър, както и на апартамента на Милдред и Даяна. Искам да зная какво става там.
— Ще те държа в течение — обеща Дрейк и излезе.
— Много ми се ще да знам какво е казал Карл в полицията — обади се Дела.
— И на мен. Както си го знам, Холкъм земята ще продъни, но ще намери дневника. Ще иска чрез вестниците да опетни Даяна. Само гледай как ще се раздуха историята със синината.
— Защо?
— Защото просто не можеш да свържеш насинено око с представата за почтена жена. За голяма част от читателите жена с насинено око е напълно способна да извърши убийство. Това, което не ми е ясно, е защо Милдред се е развълнувала така, когато е чула за синината на Даяна. Може би защото Карл Фреч е преровил чантата й. Ако Милдред и друг път я е взимала на заем, можем да се досетим какво я е разтревожило. Но да предположим, че има някаква друга причина. Да предположим, че не Карл, а…
Иззвъня телефонът с нерегистрирания номер, известен най-много на пет-шест души в града.
— Да. Ало. Какво има? — обади се Мейсън.
По жицата прозвуча сухият, лаконичен глас на Пол Дрейк:
— Май губиш, Пери.
— Защо?
— Полицията е открила оръжието, с което е извършено убийството.
— Къде?
— В апартамента на Даяна Риджис, на дъното на коша с дрехите за пране.
— Тогава нарочно е било подхвърлено там — ядоса се Мейсън. — Ето какво е правил Карл Фреч, когато…
— Спокойно, Пери, спокойно. Все още не си чул всичко.
— Казвай тогава.
— По него има отпечатъци от пръстите на Даяна. И това са единствените намерени отпечатъци.
— Друго има ли?
— Не ти ли стига?
— Стига ми с излишък! — Мейсън затвори телефона.