Дела Стрийт се вкопчи в ръката му.
— Господи, шефе! Толкова съм развълнувана! Дано да успеем!
Мейсън запали колата и изрече мрачно:
— По дяволите, трябва да успеем. Има някаква здрава връзка между Даяна и Милдред, поради която Даяна е била дълбоко, фанатично предана на приятелката си. Видяла е пистолета на Милдред и го е скрила, без да ми каже. Открила е трупа на Милдред и без да съобщава на никого, се опита да ме накара да отида там с нея. Това не е случайно, тука има нещо по-дълбоко.
— Попита ли я какви неприятности е преживяла в миналото?
— Не.
— Защо?
— Страхувах се, че щом веднъж ми разкаже всичко, ще й стане по-лесно да заговори и втори път — пред полицията. Накарах й се, че крие факти от мене и си тръгнах. Сега тя ще скърца със зъби и ще мълчи пред полицаите до второ пришествие — поне се надявам, че ще мълчи.
12
На предварителното заседание по делото срещу Даяна Риджис прокурорът се подсмихваше самодоволно — признак, че смята победата си в кърпа вързана. След няколко позорни поражения, нанесени му от Пери Мейсън, за Клод Дръм, предводителя на обвинението, беше истински празник най-после да му падне такъв сигурен случай, дето дори да искаш, да не можеш да загубиш.
Хладнокръвно, тържествуващо, със замах, Дръм започна да представя фактите, ефектно подчертавайки всяко доказателство и нанасяйки ударите си точно и самоуверено, все едно забиваше пирони в ешафода, на който щяха да обесят Даяна Риджис.
За да може по-пълно да се наслади на неминуемата си победа, той представяше доказателствата така педантично и внимателно, сякаш говореше не на предварително разглеждане, а пред съдебни заседатели, като, естествено, си даваше сметка, че зад него репортерите от вестниците водят бележки върху показанията на всеки свидетел и ги подкрепят със снимки от коридорите на съдебната палата след оттеглянето на съда.
Първо Дръм призова домоуправителката, която потвърди, че обвиняемата Даяна Риджис е съквартирантка на Милдред Данвил и че Милдред Данвил е мъртва. Свидетелката видяла трупа в моргата и познала без всякакво съмнение съквартирантката на Даяна Риджис.
След това Дръм представи дежурния от щатската метеорологична служба, който заяви, че през целия ден на убийството времето било мрачно, но заваляло едва в седем и четирийсет и седем. Първите три минути поръмяло леко, сетне се излял необикновено силен пороен дъжд, който продължил около два часа и впоследствие понамалял, макар че количеството на падналия валеж в резултат на бурята — разразила се според официалния бюлетин в седем и четирийсет и седем и приключила в шест и трийсет и две сутринта — Достигнало до седемдесет и два милиметра.
Д-р Джордж 3. Пърлън, лекарят, извършил аутопсията, даде показания, че е приел трупа към един часа след полунощ. Смъртта била причинена от трийсет и осем калибров куршум, който пробил тила над шиповидния прешлен и проникнал нагоре в главата. По негово мнение, съдейки по състоянието на трупа при предаването, смъртта била настъпила четири до пет часа по-рано. Заключението му се основавало на температурата на тялото, както и на „други фактори“.
— Имате думата за въпроси — обяви Клод Дръм.
— Докторе, според вас смъртта е настъпила само четири часа преди вашия преглед, така ли? — попита любезно Мейсън.
— Да.
— С други думи, в девет часа предишната вечер?
— Да.
— И смятате, че не е възможно да е настъпила повече от пет часа преди прегледа?
Лекарят се поколеба.
— Е, за определяне условните граници на времето, в което е настъпила смъртта, разбира се, трябва да се вземат предвид някои променливи фактори…
— В състояние ли сте да отговорите на въпроса, докторе?
— Разбира се. Точно това правя в момента.
— Не съвсем. Дайте ми точен отговор. Възможно ли е смъртта да е настъпила повече от пет часа преди прегледа?
— Да, има такава възможност — отговори лекарят раздразнено. — Аз ви обяснявам кога имам основание да смятам, че е настъпила смъртта. Ако желаете да се впуснем в областта на безпочвените предположения, границите могат да се разширят и до осем-девет часа. Само че този срок е много малко вероятен, да не кажа направо фантастичен.