Дръм предложи свидетелят временно да бъде освободен, за да се покажат карти и скици на мястото на престъплението. Тъй като нямаше възражения от страна на защитата, съдът разреши съответният служител да заеме свидетелското място и да представи в карти разположението на двора на булевард Сан Фелипе шест хиляди седемстотин и петдесет.
Траг се върна на свидетелското място и върху различните карти, които бяха приети като доказателства, отбеляза със знака „X“ местата, където са били намерени трупът и чантата. След това се спря на организираното от него щателно претърсване на апартамента, наеман от обвиняемата и покойната. В коша с дрехите за пране лейтенантът открил трийсет и осем калибров пистолет, по чието дуло направил някои скрити знаци, за да може да го разпознае. Прокурорът му подаде един пистолет и Траг заяви, че е същият, който е намерил.
Дръм помоли оръжието да бъде прието като веществено доказателство и увери съда, че именно с този пистолет, както ще потвърди експертът по балистика, е било извършено убийството. Обръщайки вниманието на съда върху факта, че е настъпил обичайният час за обедна почивка, той изрази желанието на обвинението заседанието да бъде прекъснато.
Съдията хвърли поглед към часовника, кимна с глава и разпусна съда до два часа следобед.
Пол Дрейк си проби път през препълнената зала и се приближи до Мейсън.
— Намерихме полицая, Пери.
— Онзи, който хванал Милдред Данвил в нарушение на правилника за уличното движение?
— Да, колата била паркирана за по-дълго от разрешеното време.
— Къде е той? — попита Мейсън развълнувано.
— В кантората ми, Пери. Много трудно го намерих. Дежурил като заместник един-единствен път в района през въпросния ден.
— Хайде да вървим при него — разбърза се Мейсън. — Как се казва?
— Филип С. Реймс.
— Що за човек е, Пол?
— Доста симпатичен. Разбира се, знаеш ги полицаите. Имат твърде разтеглива памет, щом стане въпрос за служба, и обикновено мразят да дават показания, които могат да разбият обвинението на пух и прах.
— Добре, хайде да поговорим с него. Ако можем, ще го накараме да даде показания.
— Как върви делото, Пери?
— Почти както очаквах. В момента градят основите. По дяволите, Пол, имам факти, върху които мога да построя защитата, но не знам дали ще успея да ги потвърдя. А ако не установя фактите чрез доказателства, съм загубен. Знам едно — кранът на онази цистерна за вода беше отворен. Съвсем ясно си го спомням. Още не съм видял снимките на полицията, но се страхувам, че… Е, все нещо ще измисля, когато му дойде времето. Да вървим сега при Реймс.
13
Филип С. Реймс беше широкоплещест, добре сложен полицай, около трийсетте, който гледаше на живота с недоумяващо неодобрение и като че ли се опитваше да схване нещо, което винаги се оказваше малко над умствените му възможности.
Когато Дрейк му представи Мейсън, той го изгледа смръщено.
— Исках да ви попитам за онази млада жена, която си забравила шофьорската книжка — подхвана Мейсън нехайно.
Реймс кимна.
— Спомняте ли си името й?
— Не.
— Ще я познаете ли, ако я видите отново?
— Да. Мисля, че да.
— Можете ли да си спомните обстоятелствата, при които сте я задържали, мистър Реймс?
— Важно ли е? — настръхна полицаят.
— Един мой клиент се интересува извънредно много от подробностите около този случай — усмихна се Мейсън.
Реймс поглади тила си и се почеса зад ушите.
— Е, не я глобих. Не беше нещо сериозно. Беше останала по-дълго на място с ограничено време за паркиране и тъкмо се готвех да й напиша квитанция за глоба, когато тя се появи. Обикалях района малко по-бързо от обикновено и не е изключено да е закъсняла, както тя навярно с право твърдеше, само с пет минути. Реших да проверя документите й и когато й ги поисках, тя реагира като човек, който кара без книжка. Нали знаете, обикновеното извинение — изтичала да напазарува набързо и забравила чантата си в апартамента, забелязала това едва след като тръгнала, и решила, че няма смисъл да се връща, защото в магазина имала кредитна сметка.