Реймс се засмя, отвори вратата и излезе.
— Е — рече Мейсън, — това е то.
— Мислиш ли, че ще ти помогне? — загрижи се Дрейк.
Адвокатът се усмихна.
— Разбира се, че ще ми помогне, особено ако накараме стенографката ти да впише в официалния документ последната част от разговора. От нея личи, че Реймс е предубеден, и стига да може, не би направил нещо, което не е в интерес на обвинението. Какво става с апартамента, Пол? Полицията още ли го наблюдава?
— Съмняваш ли се? Сержант Холкъм го е оградил така, че и птиче не може да прехвръкне.
— Някой наблюдава ли входа?
— Не наблюдава входа, ами направо живее в апартамента и не мърда оттам по двайсет и четири часа в денонощие. Носят му храна три пъти дневно. При сержант Холкъм няма празно — ще държи охраната до второто пришествие или поне докато осъдят Даяна Риджис.
— Значи Карл Фреч е успял да ги убеди, че не е взел онова, което Холкъм търси?
— Никой не знае какво е станало с Карл Фреч. Държали го в Управлението дванайсетина часа и го освободили. Предполагам, че добре са го обработили, но явно някак си се е оправил. Твърде хитър е.
— Холкъм няма никакво право да държи човек вътре в апартамента — намръщи се Мейсън. — Ако иска, може да постави пост пред вратата, но да прати човек да живее…
— Когато сержант Холкъм е решил да постигне нещо, не се спира пред разни формалности. Кара си както си иска, пък другите да му мислят. Не би ли могъл да получиш нареждане от съда…
— Само да се опитам, и веднага ще се издам пред Холкъм, че онова нещо, което и двамата търсим, е все още в апартамента и аз се мъча да се отърва от неговия човек, за да го взема.
— Така е — съгласи се Дрейк.
— Слушай, Пол, накарай някой детектив да ги изиграе и…
— Няма начин — прекъсна го Дрейк, — няма никакъв начин при положение, че полицията пази.
— Ще бъде уж случайно, уж…
— В никакъв случай, Пери. Нито един частен детектив няма да поеме риска да измъкне нещо изпод носа на полицията. Прекалено опасно е. Ако го хванат, ще му отнемат разрешителното и ще остане без работа.
Мейсън свъси вежди и сведе очи към килима.
— По дяволите, Пол, трябва да измъкнем дневника от апартамента.
— Точно в този случай с нищо не мога да ти помогна, Пери. Полицаите ще ме познаят. Ще познаят и теб, и Дела Стрийт, а на друг ти не би се доверил.
Пък и кой би се решил да свърши такава работа?! Помисли какво можеш да измъкнеш от полицая, дето е бил с Милдред Данвил.
— По всяка вероятност ще ми запушат устата, като го накарат да даде твърде неясни показания. Дори Съм сигурен — той ще се закълне, че не е в състояние да разпознае чантата и да каже дали Милдред е взела своята или на Даяна. В никакъв случай няма да признае, че шофьорската книжка, която е видял, е била на името на Даяна Риджис. Ще заяви, че не си спомня името.
— Значи на Даяна лошо й се пише?
— Повече от лошо, освен ако не успея да се добера до нови факти. Разбира се, това е само предварително разглеждане. Дори да дадат по-нататъшен ход на делото, не всичко е загубено. Но много ми се ще да им попреча да я чернят по вестниците… Има нещо, което трябва на всяка цена да направим, Пол. Трябва да минем по стъпките на Милдред Данвил в деня на убийството. Поне в това отношение Реймс ни даде материал за работа. Посочи ни мястото, където колата й е била паркирана най-малко за час и пет минути. Какво е търсила там? Какво има наоколо?
— Не мога да ти кажа веднага — отвърна Дрейк, — но ще разбера. Ще изпратя хора да проучат и да съставят карта на квартала, като отбележат всяка сграда и опишат предназначението и обитателите й.
Мейсън кимна.
— Ще хапна нещо и се връщам в съда. Между другото, Пол, кой събира боклука от онези апартаменти?
— Не знам. Защо? — засмя се Дрейк. — Мислиш, че можеш да накараш боклукчията да влезе и да вземе твоя дневник?
— Човек никога не знае — отвърна Мейсън нехайно. — Мога да стана боклукчия и…
— Избий си го от главата — предупреди го Дрейк. — Човекът на Холкъм ще те познае както и да се маскираш. А ако те пипнат с онзи…
— Ще видим, ще видим. Може пък да се получи. Моля те, Пол, разбери кой събира боклука и ми съобщи след края на следобедното заседание.
— Добре — обеща Дрейк сухо, — но запомни съвета ми. Не си играй с Холкъм, той е опасен. Знае, че търсиш нещо, което е в апартамента. Той също го търси. При него няма празно и е безжалостен. Та приятелю, ако знаеш къде е този дневник, по-добре го забрави.