Мейсън гледаше зареяно в простора.
— Намери боклукчията — повтори той. — и незабавно прати човек да го следи. Може скоро да ми потрябва.
14
Съдията Уинтърс влезе в залата точно в два часа, изгледа над очилата си адвокатската маса и каза:
— Защитникът и прокурорът присъстват, обвиняемата също. Моля, господа, продължавайте. Струва ми се, че лейтенант Траг от отдел „Убийства“ даваше показания. Ако обичате, лейтенанте, да продължим.
Траг отново застана на свидетелското място. Клод Дръм прочисти гърлото си и извади един дебел кафяв плик.
— Лейтенанте — започна той, — ще ви покажа някои снимки, направени във ваше присъствие, макар и не лично от вас. Ще ви помоля да ги разгледате една по една и да кажете дали на тях вярно са отразени мястото на престъплението и местоположението на трупа, така както сте ги видели, когато са ви извикали в къщата на булевард Сан Фелипе.
Лейтенант Траг прехвърли снимките, като бегло погледна всяка една от тях.
— Да, всичка е отразено вярно — потвърди той.
Дръм взе снимките.
— Ще представим тези снимки последователно като отделни веществени доказателства. Първата гледа към пътя и показва трупа с лице към земята. Втората…
— Момент — прекъсна го Мейсън. — Искам да ги видя една по една и ако се наложи, да разпитам свидетеля по всяка от тях, преди да бъдат приети като доказателство.
Дръм се изненада.
— Нима поставяте под съмнение точността на тези снимки?
— Не знам, не съм ги видял.
— Предполагам, че обвинението има доказателства за автентичността им? — намеси се съдията Уинтърс.
— Разбира се — отвърна Дръм. — Ако е необходимо, ще я докажем поне с петима свидетели. Аз и без това се канех да призова като свидетел фотографа, направил снимките, но не исках лейтенант Траг отново да се оттегли от свидетелското място и да прекъсва показанията си. Обаче, ако е необходимо…
— Нямах намерение да поставям под съмнение автентичността на снимките — каза Мейсън, — но ми се струва, че имам право да задам някои въпроси относно изобразеното на снимките, с цел да проверя паметта на лейтенанта.
— Добре — постанови съдията Уинтърс, — ще имате тази възможност.
— Формално погледнато, струва ми се, че имам право да проверя чрез разпит паметта на свидетеля, преди снимките да бъдат приети като доказателство.
— Щом настоявате — отново се съгласи съдията Уинтърс, — няма причина да не постъпим така. Все пак — добави той с известен укор, — струва ми се, че това не е от особено значение.
— Мога ли да видя снимките? — попита Мейсън.
— Можете да видите първата снимка, която в момента представям като доказателство — отвърна Дръм с достойнство.
— Добре. — Мейсън взе първата снимка. — Лейтенант Траг, тази снимка показва трупа, проснат по лице, както е бил открит. Не са го преместили, преди да направят снимката, нали?
— Точно така.
— Предполагам, че снимката е с изглед към пътя?
— Да, сър.
— И на нея се вижда един ъгъл от къщата?
— Да, сър.
Мейсън се вгледа внимателно в снимката, после извади от джоба си лупа и продължи да я изучава през нея. Накрая запита:
— Лейтенанте, тази снимка е била направена почти веднага след като пристигнахте на местопрестъплението, нали?
— Да, сър.
— Можете ли да кажете колко време след това?
— Не повече от петнайсет минути.
— Да сте пипали нещо?
— Какво искате да кажете? Никой не е докосвал трупа.
— Друго да сте пипали?
— Нищо, което може да има връзка с убийството. Мейсън се поколеба за миг и върна снимката на Дръм.
— Нямам възражения — заяви той. — Снимката може да се приеме като доказателство.
— Втората снимка — продължи Дръм — показва следите от стъпките в калта, които водят към тялото на убитата и след това се връщат към дъсчената стълба. Обвинението твърди, че тези отпечатъци са били оставени от обвиняемата.
— Нямам възражения относно тази снимка — рече Мейсън. — Дайте да видя другите и ще… благодаря ви… Всички могат да бъдат приети без възражения като доказателство.
Адвокатът се завърна на мястото си.
Даяна Риджис го погледна разтревожено. Мейсън отбягна погледа й.
Дръм изчака секретаря на съда да подпечати и номерира снимките, след което продължи да разпитва лейтенант Траг.