— Да. Като източник на мека вода за пране и за миене на коса.
— Знаете ли колко литра вода побира тази цистерна?
— Не, сър. Не знам.
— Известно ли ви е дали водата в нея е била пред свършване на двайсет и шести вечерта?
— Не, нямам представа.
— Не сте направили никакъв опит да проверите колко вода е останала вътре?
— Абсолютно никакъв. Просто използвам дъждовната вода, когато ми потрябва, и знам само, че цистерната не беше празна.
— На двайсет и шести вечерта, когато видяхте, че се заоблачава и вероятно ще завали, вие отворихте крана, за да изтече водата от миналия дъждовен сезон, нали?
— Това е некомпетентен, несъществен и необоснован въпрос, който няма никаква връзка с делото — намеси се Дръм.
— Не смятам, че е несъществен и необоснован — постанови съдията Уинтърс, — само че не е своевременно зададен.
— Наистина не виждам как е възможно това да има отношение към делото — възрази Дръм.
— Не бих искал да гадая линията, която ще поеме защитата — подчерта съдията Уинтърс, — но ако се съди по вече дадените показания и снимките, приети като доказателствен материал, най-вероятно обвинението ще твърди, че убийството е било извършено доста време след началото на дъжда, когато земята вече се е разкаляла.
— Точно така — потвърди Дръм.
— Следователно — продължи съдията Уинтърс, — ако се окаже, че преди началото на дъжда цистерната е била изпразнена и водата се е оттекла в падинката в задния двор, където е бил открит трупът, този факт няма да е без значение за косвените доказателства, които показват кога е било извършено убийството.
— И все пак няма основателен повод за този въпрос.
— Прав сте, по този пункт подкрепям възражението ви — постанови съдията Уинтърс. — Защитата ще трябва сама да го обоснове.
— Добре — усмихна се Мейсън, — ще потърся друг подход. Мисис Бартслър, както заявихте в отговор на прокурора, вие сте излезли от къщи към шест часа, нали?
— Малко след шест.
— И сте се върнали чак след полунощ?
— Точно така. Върна ме полицията. Някой се беше постарал да повреди колата ми и да уведоми полицията къде да ме намерят.
— Имахте ли нещо против полицията? — запита Мейсън. — Не вярвам да сте се крили от нея.
— Предпочитам да се придвижвам без чужда помощ.
— Значи не сте се прибирали вкъщи или в близката околност от шест часа вечерта до късно след полунощ?
— Точно така.
— Не сте се приближавали до фасадата на къщата?
— Не.
— Кога за последен път бяхте близо до нея?
— Когато излизах, малко след шест.
— Кога за последен път ходихте в задния двор?
— Не знам, по някое време следобед.
— Приближавахте ли се до крана на цистерната този следобед?
— Имам същите възражения — отново се обади Дръм. — Разпитът не се провежда правилно.
— Ако ми позволи уважаемият съд — рече Мейсън, — обвинението попита свидетелката кога е излязла от дома си, което ми дава право да оспоря нейния отговор чрез щателен разпит относно отделните части на къщата.
Съдията Уинтърс се усмихна.
— Възражението се отхвърля.
— Кога за последен път бяхте при крана на цистерната?
— При крана ли?
— Да.
— Имате предвид крана, от който изтича водата?
— Да.
— От дни не съм ходила там. Тоест не съм го пипала, ако това имате предвид.
— А детето Робърт, относно което дадохте показания, е ваш син от починалия вя съпруг Робърт Бартслър — момче, родено четири месеца след предполагаемата смърт на съпруга ви, нали?
— Да.
— Уведомявали ли сте Джейсън Бартслър, че има внук?
— Възразявам. Въпросът е некомпетентен и неуместен и разпитът не се води правилно.
— Подкрепям възражението — постанови съдията Уинтърс. — Въпросът явно се отнася до някакъв разговор, който трябва да се е състоял преди три години.
— Не, господин съдия — поясни Мейсън, — въпросът ми е дали тя изобщо някога е съобщила на свекъра си за раждането на детето.
По лицето на съдията Уинтърс се изписа изненада.
— Да не би да се съмнявате… Добре, възражението се отхвърля.
Хелън Бартслър отвърна ясно и спокойно:
— Не, не съм. Този себичен тиранин, безсърдечен баща не обичаше нито сина си, нито мен и никога не ме е признавал за член от семейството. Смятам, че раждането на сина ми не е негова работа.