— Разбира се, можех да събудя домоуправителката и да я помоля да ми отвори с нейния ключ, но тя е твърде строга, а и с това облекло и око нямах сили да й се покажа. Самочувствието ми беше под нулата. Така че отидох до автогарата и проседяу там цялата ужасна нощ. Изпросих от един любезен човек монета за телефон и звънях в апартамента на всеки час. Никой не отговаряше. Все още никой не отговаря. Не зная къде да се дяна. Имам чувството, че всички ме гледат… Бях чувала за вас. Трябваше ми много време, за да събера смелост да дойда тук в това състояние, но усетих, че започва да ме хваща истерия, и его ме… Май дори и да исках, не бих могла да забъркам по-голяма каша. Обвинена съм в кражба, има основания да ме смятат за избягала и… и…
— Дела — попита Мейсън, — можеш ли да помогнеш на тази млада жена?
— Разбира се — усмихна се секретарката ободрително. — Мога да ви дам някои дрехи, които ще ви свършат работа, докато получите своите. Искате ли нещо за хапване?
— Вие… — заекна Даяна Риджис. — Вие и двамата сте много мили. Но няма нужда…
Изведнъж тя се свлече безчувствена на пода. С два скока Мейсън се намери до нея. Заедно с Дела Стрийт я вдигнаха и я поставиха в мекото кожено кресло. Адвокатът улови изпълнения с упрек поглед на секретарката си.
— В края на краищата — поде той извинително — това не е по моята специалност, Дела. Както знаеш, аз съм по убийствата и особено заплетените случаи, но щом настояваш.
— Не съм казала нито дума — усмихна се тя.
— Не, наистина не си казала нищо — съгласи се иронично Мейсън.
Даяна Риджис се размърда в креслото, отвори очи и промърмори замаяно:
— Ох, извинявайте… Май припаднах.
— Няма нищо — успокои я Мейсън. — Едно хубаво кафе ще ви оправи, а междувременно пийнете една глътка да се подкрепите.
Мейсън отиде до лавицата с книги, извади оттам голям том и зад него бутилка бренди. Наля половин чашка и я подаде на Даяна Риджис. Тя му благодари с поглед и я изпи. Мейсън взе празната чашка, изплакна я на чешмата и заедно с бутилката и книгата я върна обратно на лавицата.
— По-добре ли сте? — попита той.
— И още как! Не съм яла нищо и съм ужасно разстроена. Този удар съвсем разклати чувството ми за сигурност и увереността, че мога да се справя с всичко. Съжалявам, че припаднах, мистър Мейсън. Ще вя бъда много благодарна, ако ми помогнете да си взема дрехите и да не ме обвинят в кражба… Не мога да приема мълчаливо такова обвинение, въпреки че съзнавам как изглеждат нещата сега.
Мейсън се обърна към Дела Стрийт:
— Дела, погрижи се за храна, дрехи и гореща вана за мис Риджис. След това я остави да поспи няколко часа. Аз излизам.
Мейсън тайно намигна на секретарката си.
2
Къщата, която Мейсън търсеше, се оказа солидна бяла двуетажна постройка с хоросанова мазилка и керемиден покрив, разположена в изискан квартал.
След като паркира колата си, адвокатът мина по широката алея и се изкачи по витата стълба до верандата пред входа, покрита с гладки червени плочи и оградена с перила от ковано желязо. Докосна звънеца и в къщата прозвуча мелодия. След няколко секунди му отвори набит мъж на около трийсет и осем години с топли кафяви очи, които го гледаха недоверчиво.
— Искам да се срещна с Джейсън Бартслър — каза Мейсън.
— Страхувам се, че е невъзможно, освен ако нямате предварително уговорена среща, а ако имахте, аз щях да знам.
— Вие негов съдружник ли сте?
— В известен смисъл — да.
— Чудесно. Името ми е Мейсън. Адвокат съм и представлявам Даяна Риджис! Бартслър може да ме види тук сега или по-късно в съда.
В кафявите очи трепнаха дружелюбни пламъчета.
— Мисля, че не мистър, а мисис Бартслър се е оплакала в полицията…
— Не мога да воювам с жени — прекъсна го Мейсън.
Човекът се усмихна:
— Заповядайте.
Мейсън влезе в голямата приемна, където червената керамична настилка лъщеше с матов блясък, Малко по-нататък, вляво, широко спираловидно стълбище се виеше стремително към горния етаж.
— Почакайте тук. — Мъжът отведе Мейсън в библиотеката. — Ще проверя дали мистър Бартслър може да ви приеме.
Той изчезна през една врата в другия край на приемната. След около две минути се върна, усмихнат още по-широко.
— Вие Пери Мейсън ли сте?
— Да.
— Разрешете да ви се представя — Гленмор, съдружник на мистър Бартслър при разработването на някои от мините.