— Аха, взимал е палеца на разпределителя, за да се обади по телефона и да получи нареждания.
— Най-сетне щастието ни се усмихва — разцъфна доволен адвокатът.
— Само че тези факти не стават за съда.
— Защо?
— Между мисис Крейсън и Ела Броктън съществува стара вражда. Ела Броктън се оплакала в полицията от семейство Крейсън, че й влизат в двора, и се стигнало до арест. Обвинила мисис Крейсън, че й отровила котката, и навярно са се намерили някакви косвени доказателства. Типична съседска вражда. И още нещо, Пери, ще ми бъде страшно неприятно, ако в съда стане ясно, че мой агент е развалил колата, за да може да докладва по телефона. Направил го е, защото не е имал друг изход. Надавал се е, след като се обади, ако жената е все още в къщата, да постави палеца на място, все едно нищо не е било. Ако пък я свари да се опитва да запали колата, да се притече на помощ като добър съсед, случайно паркирал наблизо, да порови из автомобила и да върне частта, докато уж преглежда електрическата система.
— И все пак това е щастлив обрат — повтори Мейсън — Досега всичко беше срещу нас. По целия пистолет има отпечатъци от пръстите на Даяна. Това, което ме вбесява, е, че не мога да проумея причините, криещи се зад различните постъпки. Защо фактът, че Карл Фреч е бил в стаята на Даяна Риджис и я е ударил по окото, толкова е развълнувал Милдред.
— Сигурно си на погрешна следа — предположи Дрейк.
— Не може да бъде, Пол. Когато чула разказа на Даяна за приключенията й, отначало Милдред го възприела нормално. Но след като премислила в продължение на четири-пет минути, очевидно се развълнувала, уговорила срещата за десет часа и се обадила отново на Даяна. Карл Фреч и насиненото око на Даяна имат някакво скрито значение. Други новини, Пол? Научи ли името на боклукчията?
— Договорът за събиране на боклука е притежание на жена, дяволски умна жена, която…
— Тя не ми върши работа — прекъсна го Мейсън. Не ми трябва, щом е умна. Кой всъщност събира боклука?
— Събира го един мъж на име Ник Модена. Има алчен поглед.
— Точно той ме интересува. Къде да го намеря?
— Върви в кантората си и ще ти го намеря до половин час. В момента е на работа.
— Добре. Нещо друго?
— Една русокоса красавица от моята агенция се е запознала с Карл Фреч.
— Определил ли й е среща?
— Още не. Дай му малко време.
— На него не му трябва време.
— Тя е добър детектив.
— Може ли да се защитава?
— Навсякъде и по всяко време — засмя се Дела.
— Силна ли е?
— Тежи около шейсет килограма и изглежда толкова скромна, като че ли е расла в саксия, а знае твърде много неща.
— А ако играта загрубее?
— Била е шампионка по бокс и е участвала в показни мачове с мъж за спаринг партньор. Добра е. Иска да знае докъде трябва да позволи на Карл да стигне в случай, че й определи среща.
— Е — рече Мейсън безпристрастно, — не й плащаме само за да излезе и да се държи срамежливо. От друга страна, не бих искал да я карам да го остави да прекали. Нейната задача е да събере информация. Кажи й да се постарае да разбере колкото се може повече, но най-добре сама да прецени.
— Много добър агент е — похвали я Дрейк, — неведнъж съм я използвал. Доста неща е готова да изтърпи, за да измъкне сведения, и обикновено успява.
— Добре. Ето какво ме интересува относно Карл Фреч: какво му е казала полицията, какво е отвърнал той и после какво са обяснили на Джейсън. Всичко още е прясно в съзнанието на младежа и той би трябвало да се разприказва.
— Сигурно ще се разприказва. Той е странен тип.
— Нещо друго?
— Изглежда, че Хелън Бартслър се е сдобрила с дядото. Двамата се заговориха веднага щом съдът се оттегли, и все още си приказват.
— Аха — отбеляза Мейсън, — това би могло да означава нещо. Кой пръв е подал ръка, знаеш ли?
— Джейсън разчупи леда. В началото тя се държеше резервирано, после той й каза нещо и тя започна да се държи малко по-дружелюбно.
— Е, всичко това ще ни помогне, Пол. Разбира се, то не обяснява отпечатъците от пръстите върху пистолета, както и някои други обстоятелства, но може би цялата картина ще започне да се изяснява. Повикай ме, като откриеш боклукчията.
— Следят го. Моят агент ми се обажда всеки път щом камионът за смет спре за по-дълго и той успее да намери телефон.
— Добре, следващия път, когато ти позвъни, разбери къде е. Ще отида да си поговоря с този Модена.