Двамата тръгнаха по широката циментова пътека, която водеше към верандата, оградена така, че малки деца спокойно биха могли да си играят, без да има опасност да паднат.
— Май си прав — отбеляза Дела. — Точно на детска градина прилича.
Мейсън натисна звънеца.
— Градим голяма теория върху съвсем дребен факт, но имам чувството, че не грешим.
От вътрешността на къщата прозвуча далечен и приглушен звън. Мейсън натисна отново звънеца, след това заедно с Дела заобиколиха и отидоха в задния двор. В слабата светлина, която проникваше тук от уличната лампа, се откроиха люлки, пясък за игра, дървена къщичка и макет на платноходка, дълга около девет метра, с малка каюта и ниска мачта.
— Ти наистина беше прав! — възкликна Дела. Мейсън наблюдаваше намръщено задния двор.
— Забелязваш ли нещо необичайно, Дела?
— Само това, че бих искала да бъда дете и да ме пуснат да се полюлея на воля.
— Доста майсторска дърводелска работа е хвърлена тук, нали?
— Аха.
— Една такава поръчка сигурно би излязла доста скъпо.
— Явно, че е правено по поръчка.
— Само че не по установените цени, а като услуга — имало е майстор наемател или близък приятел.
Дела кимна.
— Тази лодка — отбеляза тя — е определено нещо ново. Не съм виждала другаде такова нещо. Обзалагам се, че на децата им е много приятно да се катерят по нея и да си играят на пирати. Гледай — светлина от фарове пред къщата. Трябва да е Пол Дрейк.
Мейсън и Дела Стрийт заобиколиха, излязоха пред къщата и видяха Пол Дрейк и Анита Дорсет да слизат от колата.
— Пол — прошепна Мейсън, — в задния двор е пълно с развлечения за деца — голяма дървена лодка, почти като истинска, люлки и какво ли не. Прозорците на една съседска къща светят. Отидете там с мис Дорсет и вижте какво можете да научите. Дали мисис Кенард е организирала детска градина и изведнъж я е зарязала, изобщо завържете разговор. Кажете, че Анита Дорсет иска да се занимава с нещо подобно и се интересува от дърводелеца, работил при мисис Кенард. Опитайте се да разберете колкото можете повече за него.
— Защо, Пери?
— Възможно е той да знае къде е мисис Кенард — предположи Мейсън.
— Заслужава си да се опита — съгласи се Дрейк. — Предполагам, че няма да вечеряме, докато не я открием. Хайде, Анита, да вървим.
Мейсън и Дела Стрийт се загледаха след тях и видяха как входната врата на съседната къща се отвори и в блесналия златист кръг се изправи един мъж. Разговорът не се чуваше, но се чу как мъжът се обърна и извика жена си, която се присъедини към групата. Тихият разговор продължи дълго, после Анита Дорсет извади бележник от чантата си и записа нещо.
Вратата се затвори. Дрейк и Анита се върнаха при адвоката и секретарката му.
— Е? — нетърпеливо подкани Мейсън.
— Детската градина е съществувала до двайсет и шести миналия месец. След това жената изчезнала като дим.
— Без обяснения? — учуди се Мейсън.
— Позвънила по телефона на съседката си и я помолила да каже на всички клиенти, че детската градина се затваря, защото притежателната й е била в контакт с болни от шарка и е под карантина, да им обясни, че не го е обявила официално, за да не затрудни приемането на децата в други детски градини. Това се сторило ужасно подозрително на съседката и макар че направила каквото я помолили, любопитството да разбере повече и нуждата да поклюкарства не й дават мира. Мисля, че можем да се върнем там и да чуем много неща, след като… Ами по-късно, след…
— След какво? — заинтересува се Мейсън.
— А, нищо. Просто след известно време. Адвокатът се засмя.
— Искаше да кажеш след вечеря, Пол, и почти се издаде. Добре, какво разбрахте за дърводелеца?
— Казва се Търстън. Живял е под наем у мисис Кенард и после си намерил работа в монтажен завод и се преместил по-близо до него.
— Научихте ли адреса му?
— Не, но няма да е трудно, освен ако и той не се крие.
— Добре, Пол, свърши тази работа, и то бързо — нареди Мейсън. — Искам да откриеш този Търстън и да вземеш от него сегашния адрес на мисис Кенард. Няма да е лесно. Ще трябва бързо да се ориентираш в обстановката и да измислиш някаква приемлива история, за да получиш сведенията. Веднага щом имаш резултат, свържи се с мен и не оставяй Търстън нито за миг да се размисли и да предупреди мисис Кенард. Сигурно ще се наложи доста да се поизпотиш.
— А ти къде ще бъдеш? — попита Дрейк.