После ги поведе навън, затвори и заключи вратата на стаята и пое след Харли по огрения от слънцето топъл склон към мястото.
Харли веднага се насочи към гранитните скали.
— Часовникът е заровен тук. Можете да доловите тиктакането му, ако се заслушате.
— Я да погледнем — предложи заместник-шерифът.
Харли коленичи на земята, разчисти мъха и боровите иглички. Прилепи ухо към земята, а след това се изправи с объркано изражение.
— Сигурен съм, че точно това е мястото — каза тихо.
— Не ми прилича тук да има заровено нещо — заяви с откровено скептичен тон заместник-шерифът.
— Може би е малко по-дълбоко — предположи Блейн.
Харли бързо разчисти още малко пространство.
— Не — каза след това. — Капакът на кутията бе почти на повърхността.
Заместник-шерифът поизрита пръстта.
— Толкова е твърдо, май никой не е копал от година.
Харли отново се наведе и прилепи ухото си към земята.
Заместник-шерифът хвърли многозначителен поглед към следователя от отдел „Убийства“.
— Вече не се чува никакво тиктакане — призна младият мъж.
— Сигурен ли сте за този часовник?
— Държах го в ръцете си, извадих го от кутията — продължи да упорства Харли и леко се изчерви. — Адел Блейн също може да потвърди.
На Джеймсън като че никак не му се вярваше.
— Значи тази сутрин беше тук? — попита недоверчиво.
— Да.
— След като открихте тялото ли?
— Не, преди да го открия.
— Но след като Хардисти е бил убит?
— Да, разбира се.
— Ясно, значи не е възможно Джак Хардисти да го е взел — започна заместник-шерифът с тон на човек, на когото му се иска да се отърве от проблем, който може да създаде допълнителни неприятности. — При това положение не би могло да се смята, че часовникът е свързан с убийството. Да видим сега как стои въпросът с колата на Хардисти. Нямате ли представа кой би могъл да я бутне долу в каньона?
— Не.
— В момента просто задавам въпрос — започна Джеймисън. — Но настоявам да получа ясен отговор, искам да ми кажете истината. Няма да имате възможност по-късно да променяте позицията си, Реймънд. Предупреждавам ви, че думите ви ще се смятат за окончателни. Не сте ли вие човекът, който се е качил в колата на Джак Хардисти, дал е газ, а след това е скочил и я е оставил да полети в пропастта.
— Категорично не.
— Защо Блейн ви помоли да останете в планинската къща?
— Искаше да има човек тук, който да наблюдава какво става.
— Защо ви бе необходимо това, господин Блейн? — попита заместник-шерифът.
— Може би бе проява на грижа и любезност от страна на господин Блейн — започна усмихнато Харли Реймънд, преди той да успее да отговори. — Вероятно е смятал, че няколко дни почивка на чист въздух в планинската къща ще се отразят добре на здравето ми. Опита се да го представи като предложение за работа, за да не се чувствам задължен към него.
Блейн като че искаше да каже нещо, но после очевидно промени решението си и само се усмихна.
— Ще ви помоля да ме извините — обади се след малко. — Бих искал, докато уточнявате подробностите с Харли, да поговоря насаме с господин Мейсън.
После кимна на адвоката и секретарката му и тримата заобиколиха голямата скала и се придвижиха напред по поляната, където разговорът им нямаше да се чуе.
— Не мога да ви опиша какво огромно облекчение изпитвах от присъствието ви, господин Мейсън — обяви Блейн. — Благодаря ви, че дойдохте.
— Дължите го на заровения часовник — обясни му адвокатът. — Вие какво по-точно знаете за него?
— Харли Реймънд ми спомена за часовника тази сутрин. А Адел потвърди, че наистина го е видяла. Бил е заровен точно на това място.
— И какво е станало? Да не би боровите иглички да са го изтръгнали? — подхвърли Мейсън.
— Възможно е Реймънд да е объркал точното място — призна Блейн.
— Добре, това може да почака. Кажете какво точно искате да направя и защо ме извикахте. Но карайте направо. Защото заместник-шерифът всеки момент може да се появи и да започне да задава въпроси.
— Джак Хардисти беше мой зет — женен за Милисънт — започна нервно банкерът, като редеше бързо думите, опитвайки се да даде възможно най-пълна представа на Мейсън за ситуацията. — Тя бе момиче, което искаше да си има професия — подготвяше се да работи като медицинска сестра. Умна е — от хората, чийто интелект веднага си личи… После се появи Джак Хардисти и животът ѝ пое в съвсем друга посока — любов, страсти, емоции. Той успя да ѝ завърти главата и се ожени за нея. Бях принуден да му дам работа в банката в Роксбъри, а той взе, че разби сърцето на Милисънт, започна да се влачи с някаква шапкарка… сметката му бе с десет хиляди долара на червено, открих това и го предупредих да върне парите… Но преди да успея да направя каквото и да било, той взел няколко куфара и отмъкнал всички налични пари от банката, близо деветдесет хиляди. Позвъни ми и ми обясни, че ако оправя липсващите десет хиляди, щял да върне останалите. Ако не го направя, в банката няма да има и пукната пара, когато отвори тази сутрин.