— Настояваме веднага да говорим с госпожа Хардисти — започна единият, който действаше като говорител. — По какви причини отказвате да ни пуснете при нея?
— Очевидно става дума за някакво недоразумение — намеси се Мейсън. — Господин Блейн е наясно, че дъщеря му е силно разстроена от инцидент, който по никакъв начин не е свързан с…
— А ние сме на мнение, че е свързан, и то доста.
— Обясних на господата всичко, което господин Блейн ми разказа — побърза да се защити Джеймсън. — Ще се опитаме засега да държим настрана пресата.
— Както вече се опитах да посоча — продължи бавно и натъртено адвокатът, — поради доста необичайната ситуация, господин Блейн…
— Какво общо има всичко това с мястото, където в момента се намира госпожа Хардисти? Вие всъщност знаете ли къде е тя, Блейн?
Банкерът се поколеба за миг.
— Хайде, Блейн. Кажете им — подкани го Мейсън.
— Вкъщи е, спи горе в задната спалня.
— Ти знаеш ли къде точно е мястото? — обърна се говорителят към Джеймсън.
— Да.
— Добре, тогава да тръгваме.
— Колата ви тук ли е? — обърна се Мейсън към банкера, след като другите вече се бяха насочили към вратата.
— Да.
Хайде тогава да ги изпреварим.
Блейн го поведе към мястото, където бе паркирал колата си.
Адвокатът се отпусна на седалката и не изрече нито дума, докато банкерът не паркира автомобила си пред къщата.
— Напомням ви да изразите учудването си, когато се види, че в спалнята няма никого — прошепна на Блейн той, докато полицаите се приближаваха.
Всички заедно влязоха вътре.
— Ще се кача да предупредя дъщеря си, че… — започна Блейн.
— Няма да стане — възрази веднага полицаят от Лос Анджелис. — Идваме по работа, а не на посещение. Искаме да разговаряме с госпожа Хардисти, преди някой да е успял да я информира какво всъщност се е случило. Затова предлагам вие…
— Настоявам лично да присъствам на вашия разговор с нея — продължи с достойнство да се бори банкерът.
Полицаят от Лос Анджелис като че се поколеба.
— В качеството си на адвокат на госпожа Хардисти и аз имам право да присъствам.
— Добре де, нямам намерение да споря за това. Да не би да се страхувате, че ще я ухапя?… Искам само да сте наясно: ще говоря единствено аз. Ако успее да даде задоволителни отговори на въпросите ми, тогава всичко ще бъде наред. Но ако някой от вас се опита да ѝ подскаже какво да говори, тогава ще бъда принуден да докладвам писмено за това на заместник-областния прокурор. Хайде сега, заведете ме в спалнята.
Мейсън кимна на банкера и той поведе малката група нагоре по стълбите, а след това по коридора към затворената врата в дъното.
— Тук ли е? — попита заместник-шерифът.
— Да, това е задната спалня — отвърна Блейн.
Полицаят посегна към дръжката на вратата.
— Почакайте — спря го банкерът. — Дъщеря ми е свикнала да се чука, преди да се влиза в стаята ѝ.
След това потропа няколко пъти по вратата.
Не последва никакъв отговор.
Полицаят почука още няколко пъти, но много по-силно, ударите отекнаха в тишината.
Мейсън тъкмо посягаше да си извади цигара, когато се чу превъртане на ключа отвътре, вратата се отвори и пред тях застана жена, която явно току-що се бе облякла набързо и бе метнала най-отгоре халата.
— Какво има, моля? — попита тя.
— Вие ли сте госпожа, Джак Хардисти? — поинтересува се заместник-шерифът.
— Да. Какво има, татко?
— Оттук нататък въпросите ще задавам аз — намеси се веднага полицаят от Лос Анджелис.
— Защо? Какво се е случило? — Госпожа Хардисти не можеше да скрие тревогата си.
— Къде е съпругът ви, госпожо Хардисти?
— Аз… Но защо… Не е ли в банка „Роксбъри“?
— Сама знаете, че не е там.
Тя не отвърна нищо.
— Знаехте ли, че дължи пари на банката?
Блейн се опита да се намеси, но полицаят го избута назад.
— Отговорете, госпожо Хардисти. Знаехте ли или не?
Тя погледна към баща си.
— Съветвам ви незабавно да ми дадете ясен отговор. Без да се опитвате да очаквате сигнали от когото и да било.
— Аз… Да.
— Така е много по-добре. Кога го видяхте за последен път?