— Приближихте се толкова тихо.
— Може би вниманието ви е било насочено към онова, което правите, и затова не сте ме чули.
Харли малко се обърка.
— Вие мен ли търсехте? — попита я той.
— Не точно.
— Мога ли тогава да ви попитам защо дойдохте?
— Предполагам, че бих могла да мина и за нарушител на границите на частно владение — засмя се тя. — Макар че отделните имоти тук не са ясно очертани. Няма нито огради, нито табели, както виждате… А по-рано днес открих един револвер тук. Така че това ми дава право да се върна.
— Не ме интересува това, че сте влезли в чужд имот — отвърна веднага Харли. — Но ясно забелязах, че търсите нещо и при това се държите… как да се изразя… доста потайно.
— Забелязали сте, значи. Това е наистина интересно. Винаги ли се доверявате на така оформилите се у вас впечатления, не ви ли подвеждат понякога? Просто събирам материал за една статия, която възнамерявам да напиша по случая.
— Доверявам се, да — кимна той. — Най-напред ми направи впечатление, че търсите нещо, точно както в момента забелязвам, че доста го увъртате, опитвате се да избегнете отговорите на въпросите ми, да спечелите време, докато решите какво точно да ми кажете.
— Май наистина сте прав, господин Реймънд — засмя се Лола. — Ще бъда напълно откровена с вас. Търсех часовника.
— И защо толкова се интересувате от него?
— Трудно ми е да кажа. Винаги са ме вълнували тайнствените неща, нещата, за които не може да се намери обяснение… А след като вече отговорих на въпроса ви, ще си позволя и аз да ви задам един. Вие пък какво търсите?
— Здраве, почивка, чист въздух и спокойствие — отвърна той.
Лола Стрейг го гледаше усмихнато.
— Продължете, де! — подкани го след малко.
— И часовника — призна Харли.
— А вие защо се интересувате от него?
— Защото ми се струва, че полицаите са почти сигурни, че съм ги излъгал за съществуването му.
— Все пак имате свидетел, нали така?
— Да, Адел Блейн.
— И къде е Адел Блейн в момента? — попита го, като се опита твърде старателно да си придаде безразличен вид.
— Предполагам, че се опитва да открие Милисънт… госпожа Хардисти, която е нейна сестра, както знаете — отвърна намръщено той.
— Разбирам — кимна многозначително Лола, давайки му ясно да разбере, че не вярва твърде на думите му. — Тя не беше ли тук през нощта?
— Не, идва с мен вчера следобед.
— И после отново се е върнала?
— Нямам представа, аз останах да си почивам в хотела.
Високото слабо момиче се придвижи по пътеката и се облегна върху изсечената скала. През цялото време не сваляше очи от Харли Реймънд.
— Тук ли смятате да живеете или сте дошли само на почивка?
— Какво искате да кажете? — попита я той, като успя бързо да седне по такъв начин, че да скрие мястото върху скалата, където бе забелязал отблясъка.
— О, не може да не разбирате. Питах ви дали смятате да живеете просто безгрижно и да се забавлявате, или възнамерявате да се отдадете на трескаво преследване на успеха?
— Нямам представа. В момента просто се опитвам да разбера сам себе си, да си поема спокойно въздух. Нямам никакви конкретни планове за бъдещето си.
Тя взе една пръчка и я прокара по неравната повърхност на скалата.
— Тази война май беше някакъв кошмар за всички ни. Но тя ще мине и хората ще се събудят.
— За да видят какво? — попита Харли.
— Понякога точно от това се страхувам — призна Лола, загледана в пръчката, с която продължаваше да чертае в скалата.
Двамата останаха доста време мълчаливи, Харли внимателно наблюдаваше как пълзящата сянка от високия бор насреща се придвижва от рамото към горната част на ухото ѝ.
— Обществото като че пое по някакъв погрешен път — каза тя накрая. — Онова, което хората преследват и смятат за успех, всъщност не е нищо подобно.
Харли не отвърна, остана така замислен и приятно отпуснат.
— Погледнете господин Блейн — продължи Лола. — Той е типичен пример за тази система, човек, устремен към успеха. В момента е на около петдесет и пет. Има високо кръвно налягане, торбички под очите, уморен е. Движенията му са резки и нервни… Човек не може да приеме, че точно така трябва да се живее. Той никога не се отпуска, никога не заминава на почивка; непрекъснато е напрегнат поради многото задачи, които му предстоят. Говори се, че не успява да постигне кой знае какво, че се налага да плаща данъци, които изсмукват по-голямата част от спечеленото.