— Не, опитвахте се да разберете какви са плановете ми за бъдещето и колко време възнамерявам да остана тук — засмя се Харли. — Затова реших и аз да ви попитам нещо. Ще ми отговорите ли?
Тя си пое дълбоко въздух, подготвяйки се да изрази възмущението си, но после като че внезапно промени решението си.
— Добре — започна хладнокръвно и с ледена любезност. — Ще отговоря на въпроса ви, защото явно за вас той е твърде важен. Ако сте смятали, че ревнувам, дълбоко се лъжете. Просто се почувствах засегната.
— Има ли някаква разлика? — опита се да уточни Харли.
— В този случай да.
— И защо се почувствахте засегната?
— Защото Родни Бийтън ме излъга. Бяхме се разбрали да излезем заедно и да проверим наблюдателните пунктове.
— Опасявам се, че не ви разбирам.
— Родни подготвя серия от снимки на движещи се нощем диви животни. Разположил е върху стативи три-четири фотоапарата със заредени светкавици точно на най-възловите места по пътеките. Всяка вечер обикновено обикаля и проверява дали някой от фотоапаратите не се е включил при допир от преминаващо край него животно. В този случай превърта лентата и отново нагласява фотоапарата и светкавицата.
— И вие го придружавате?
— Понякога.
— Беше ли ви поканил специално за снощи?
— Е, не става дума за това. Беше доста по-просто. Попита ме дали имам някакъв ангажимент за вечерта, а аз му отговорих отрицателно. Тогава ми каза: „Щом ще си в района, можем заедно да обиколим и да проверим фотоапаратите“, а аз му отвърнах, че бих се радвала. Точно затова се ядосах. Не става дума за ясно определена среща — но той напълно бе забравил за нашата уговорка. Ако имахме определена среща и той не бе дошъл, а бе заминал в града с тази… с тази… с госпожа Пейсън, поне щях да съм напълно наясно. Но нямахме точна уговорка, а той просто бе забравил, че ми е споменал да го придружа. Това ме принуждава да се преструвам, че аз също съм забравила. Напълно е възможно Родни да си спомни за уговорката ни по-късно — и тогава нещата ще станат още по-объркани. Все ми се струва, че госпожа Пейсън е знаела, че ме е поканил… и точно затова се е постарала да го замъкне в града. Тя е вдовица, една от… всъщност няма защо да говоря за нея! Общо взето, това е цялата история. Както виждате, става дума за нещо съвсем обикновено. Всяка млада жена би се ядосала, когато я пренебрегнат… Но не бих искала да си помислите, че държа кой знае колко на господин Родни Бийтън.
— Нима съм създал у вас впечатлението, че приемам по този начин нещата?
Тя смело посрещна погледа му.
— Да — отвърна след това.
— Докато обсъждаме още тази тема — усмихна се той, — какво бихте ми казали за Мирна Пейсън, след като вече приключихме с Родни Бийтън?
— Няма кой знае какво за казване. Вдовица е. Наследила е известна сума пари. Занимава се с животновъдство в едно ранчо.
— И живее някъде наблизо?
— Има малко ранчо в района. Както и още две на други места. Освен това доста често обикаля заедно с Родни, когато проверява фотоапаратите си.
— Родни май е твърде популярен тук.
— Ами доста интересен мъж е… не знам как точно да го характеризирам, за да ме разберете правилно, но това наблюдение и снимане с фотоапаратите е невероятно интересно.
— Май не ми е съвсем ясно как точно става.
— Ами фотоапаратът се прикрепя на статива, включва се светкавицата към него, след това се опъва черен копринен конец през следата. Ако целта ви са животни с големината на койот например, поставяте конеца на съответната височина. Ако се интересувате от елен — повдигате го леко. А в случай, че става дума за дребни животинки — тогава го опъвате на един-два сантиметра над пътеката. Могат да се опънат и няколко конеца едновременно. После се отдалечавате към някой от другите фотоапарати, като се връщате през интервал от около час. Когато забележите, че конецът е скъсан и светкавицата е изключена, значи снимката ви е готова. Тогава се налага да коленичите долу и да потърсите следите по пътеката, за да сте наясно какво точно животно е снимано… Получават се обикновено страхотни фотоси. По принцип е доста трудно да се снимат диви животни, а когато се използва този метод, снимките често ги запечатват под странен ъгъл, не особено грациозни и красиви. Много интересни са обикновено лисиците. А дивите котки изглеждат отвратителни.
Род е опитен фотограф. Притежава, освен това, невероятно търпение. Опитва дни наред, докато открие точното място за разполагане на фотоапаратите — те трябва да са на такова равнище, че да не се вижда околността…