— Защо да не се вижда? — прекъсна я Харли.
— Защото целта на Род е да получи снимка само на животното. Използва малка светкавица и широкоъгълен обектив. Според него снимките, които се правят със светкавица, изглеждат малко нереални, защото предната част е силно осветена, а фонът е изцяло черен. Но трябва да го накарате да ви покаже своята колекция. Наистина е прекрасна.
— Тук ли обработва филмите си господин Бийтън?
— Да, разполага с малка фотолаборатория в мазето на къщата си. Обикновено отиваме направо там, след като направим проверка на заложените фотоапарати, и веднага пристъпваме към проявяване на филмите. Това е наистина вълнуващ момент, с нетърпение очакваш да видиш какво има на филма, дали снимката е станала добра, дали животното гледа във фотоапарата или е обърнато с гръб към него. А има и случаи, когато е ударило статива отзад и светкавицата се е задействала — тогава няма нищо в кадъра.
— А прави ли понякога снимки и на хора? — поинтересува се Реймънд.
— Не, би било наистина глупаво.
— Но какво би могло да попречи на човек да скъса неволно опънатия конец и така фотоапаратът да се задейства?
— Е, нищо, предполагам. Но досега не се е случвало. Едва ли някой човек би тръгнал да се разхожда по тези стръмни места през нощта.
— Значи Мирна Пейсън се интересува от нощна фотография?
Лола Стрейг изведнъж загуби желание да говори.
— Да — каза лаконично.
— И може би между вас съществува известно съперничество?
— Не.
— Но не сте особено близки, нали така?
— Ще ви отговоря, макар че това изобщо не ви влиза в работата, господин Реймънд. Двете сме добри приятелки. Тук, в планината, всички се опитваме да се разбираме, да бъдем приятели… но и всеки да си гледа своята работа.
— Така ли?
— Сам си го изпросихте.
— Права сте. И дори смятам да разпитвам и за други неща от време на време.
— След като въпросите ви са такива, надявам се, че нямате нищо против моите откровени отговори.
— Само така мога да получа нужната ми информация — засмя се Реймънд. — И не ми пука от словесната обвивка, в която тя ще е поднесена.
— Разбирам. И каква по-точно информация търсите?
— Бих искал да разбера защо една толкова привлекателна млада жена като Мирна Пейсън се е забила горе в планината…
— Пристигна преди няколко седмици, за да нагледа имота си. Възнамеряваше да остане само два дни. Просто да види как вървят работите в ранчото.
— И срещна Родни Бийтън?
— Да.
— Май казахте, че е тук вече от няколко седмици, нали?
— Да.
— Явно се е оказало, че и е нужно повече време, за да инспектира…
— Не зная — прекъсна го доста раздразнено Лола Стрейг.
— Не бих могла да кажа абсолютно нищо за намеренията на госпожа Пейсън. Не ми е много ясно и какво целите вие, господин Реймънд, но ако сте пристигнали в планинската къща, за да се правите на детектив, и сте стигнали до заключението, че двете с Мирна сме съпернички и се борим за чувствата или за приятелството на Родни Бийтън, то вие… вие сте далеч от истината. А сега ще ви помоля да ме извините, тъй като трябва да тръгвам… Освен ако нямате още някакви въпроси? — По гласа ѝ ясно си личеше, че едва успява да сдържа гнева си.
— Просто се опитвам да си създам представа за обстановката тук — подхвърли небрежно Харли. — Аз… — Замълча и се ослуша. — Май идва кола — каза след това.
Тя долови шума почти в същия миг, в който и той. Двамата стояха безмълвни, очаквайки появата на колата, обзети от силно любопитство, което трескаво се опитваха да прикрият един пред друг.
Харли Реймънд пръв разпозна човека, който караше колата, появила се откъм главния път и пълзяща нагоре към планинската къща.
— Това е адвокатът Пери Мейсън — каза той.
Мейсън ги забеляза, отби автомобила си встрани от пътя, изключи двигателя и продължи пеш към тях.
— Здравейте — рече. — Изглеждате толкова сериозни, сякаш водите някаква война.
— Или просто спорим — засмя се Лола Стрейг.
— Какво направиха полицаите с госпожа Хардисти? — попита нетърпеливо Харли Реймънд.
— Вече взех заповед за освобождаване под гаранция. Ще им се наложи веднага да я пуснат на свобода. Набутали са я в някой затвор в един от околните градове… Вие тук да не би да търсите нещо?