— Дойдох да погледна отново за часовника — обясни Харли.
— И открихте ли нещо?
— Няма и следа от него. Прегледах на няколко места наоколо, допирах ухо до земята, но нищо не чух.
— А когато го открихте, ясно долавяхте тиктакането, така ли?
— Да, звукът идваше изпод земята, но се чуваше съвсем ясно.
Лола Стрейг погледна закачливо към него.
— Няма ли да му кажете за другото? — попита многозначително.
Реймънд веднага бръкна в джоба си.
— Намерих парче стъкло, докато търсех часовника — обясни той. — Прилича на част от очила.
Мейсън пое стъклото, огледа го от двете страни и каза:
— Къде точно го открихте, Реймънд?
Харли му показа.
Адвокатът започна да се взира в покритата с борови иглички вдлъбнатина в скалата. После се огледа наоколо.
— Трябва да открием и останалата част от очилата. Тук е само половината стъкло.
Всички погледнаха внимателно към скалата.
— Наистина е странно — каза Мейсън. — Да предположим, че очилата са били ударени в скалата и части от тях са се разхвърчали по земята наоколо. Само че не виждам и следа от тях, няма дори… почакайте. Какво е това?
Наведе се пъргаво и изпълзя напред. В следващия миг вече държеше едно малко криво стъкълце.
— Ето, това също ми прилича на част от счупени стъкла на очила — обясни адвокатът. — Но това е май всичко, което може да се открие наоколо.
— Какво да правя с парчето, което намерих? — попита Харли Реймънд. — Смятате ли, че трябва да съобщя за него на полицаите?
— Може би няма да е лошо.
— На шерифа ли да се обадя?
— Да. Джеймсън, местният заместник-шериф, ми се стори доста старателен в работата си. Най-добре е да се свържете с него. Кажете му за откритото от вас парче. А аз ще му съобщя за другото, което намерих преди малко.
— Колкото и да ми е приятна вашата компания, трябва вече да си тръгвам — засмя се Лола Стрейг. — И тъй като лично не успях да открия нищо, няма да говоря за това пред никого.
Мейсън я наблюдаваше, докато се отдалечава надолу по пътеката, и в очите му проблеснаха весели пламъчета. После се обърна към Харли Реймънд.
— Бих искал да поогледам наоколо — обясни му спокойно. — Най-добре е да се захвана с това още преди залез-слънце… Къде обикновено паркират колите, когато идват тук?
— Ами където открият подходящо място, предполагам — отвърна Реймънд. — Отдавна не съм идвал, но преди да замина на фронта, хората паркираха навсякъде наоколо, когато имаше някакво празненство в планинската къща. Всеки търсеше сянка. Мястото май е към осемдесет акра, така че паркирането бе просто въпрос на личен избор.
Мейсън се замисли за миг, явно преценявайки получената информация.
— Когато идвах сутринта — каза след малко, — забелязах, че автомобилът на заместник-шерифа бе паркиран под дървото. Там ли остана след това?
— Да. А когато следобед се появиха полицаите от Лос Анджелис, за да приберат трупа, те паркираха съвсем близо до верандата, от тази страна.
Адвокатът се разходи наоколо и огледа пътеките, водещи към главния път, а след това пое бавно към планинската къща.
— Тук ми изглежда доста подравнено…
— Предназначено е за барбекю — обясни Харли. — Поне така беше преди време, когато редовно идвах тук.
— Но все пак някаква кола е минала точно през него — отбеляза Мейсън. — Оставила е съвсем леки следи.
— Прав сте — съгласи се Реймънд. — Следите от двете гуми доста ясно се виждат.
— От задните две гуми — уточни адвокатът. — Вижда се ясно и къде са пресекли следите на останалите коли… Вие не бяхте забелязали тези следи, нали, Реймънд?
— Не, сър. Не бях. Пристигнах доста късно снощи, вече се беше стъмнило. Но съм сигурен, че ги нямаше вчера следобед, защото се разходих зад къщата, за да стигна до потока. Ако следите съществуваха тогава, щях да ги забележа.
Мейсън притвори очи и се замисли.
— Предполагам, че полицията е взела проби от следите по земята… Просто реших да се отбия, за да видя как се оправяте, Реймънд. Ще си бъда в хотела, така че ако се случи нещо важно, ми се обадете.
9
Ранчото на Мирна Пейсън се намираше на около три километра от мястото, където бе отбивката от главния път за планинската къща на Блейн. Релефът тук бе доста по-различен, ранчото бе разположено върху плато с няколко обрасли в дървета долни и малки езера наблизо до тях. Очертаващите се в далечината планински върхове, опасващи платото, се извисяваха на не по-малко от две хиляди и четиристотин метра над морското равнище.