Мейсън не можа да се въздържи и ѝ зададе още един въпрос:
— А какво ще кажете за госпожица Стрейг?
— Какво за нея?
— Какви заключения правите, като наблюдавате нейното изражение?
— Това ще ви помогне ли да изясните случая с госпожа Хардисти? — засмя се събеседничката му.
— Възможно е.
— Лола Стрейг е приятно момиче — започна госпожа Пейсън. — Сладка и доста разглезена. Увесила се е на врата на брат си, а той боготвори земята, върху която тя стъпва, и е готов да направи всичко за нея.
Според нея аз съм авантюристка. Влюбена е в Родни Бийтън и е дълбоко убедена, че имам някакви лични планове за него. Разиграва доста аматьорски сценки на ревност, освен това страда от някои предразсъдъци. Когато ревнува, не е склонна да го признае дори пред себе си. Опитва се да се издигне над всякакви дребни емоции. И непрекъснато се старае да си внуши, че е успяла да го постигне. Когато си надене тази странна маска на безразличие, тогава малко ме отвращава, защото се превръща в проклета малка лицемерка. Но неопитността ѝ придава едно приятно очарование… Все пак съм убедена, че Родни Бийтън не би се оженил за момиче като нея.
— А какво е отношението ви към самия Родни Бийтън? — продължи да я разпитва адвокатът.
Тя го погледна в очите и се засмя.
— Добре де, да видя какво друго бих могъл да ви запитам — веднага отстъпи той.
— Май започвате твърде много да разширявате кръга.
— Струва ми се, че вече ви зададох всички въпроси, които ме интересуваха. Можете ли да се закълнете, че госпожа Хардисти наистина е хвърлила револвера в пропастта?
— Не бих се заклела, че е хвърляла каквото и да било долу. Струва ми се, че забелязах някакво движение на ръката ѝ. Но вниманието ми беше насочено към нейното лице. Вече ви обясних, че бях напълно очарована от изражението ѝ.
— А какво мислите за Бърт Стрейг? — попита Мейсън.
— Какво да мисля?
— Ами интересува ме преценката ви за него.
Тя се поколеба за миг, после бавно поклати глава.
— Не ви се иска да отговаряте на въпроса ми, така ли? — подхвърли адвокатът.
— Не особено — призна госпожа Пейсън. — У Бърт Стрейг като че има нещо доста странно. Комплекс по отношение на сестра му може би. Безгранично ѝ е предан, а емоционално е малко нестабилен; понякога е сприхав, лесно избухва. Сам признава този свой недостатък, явно доста добре умее да преценява нещата… и все пак има нещо, свързано с него…
— Което не ви е съвсем ясно? — подсказа ѝ Мейсън, като видя, че се затруднява каква точно дума да избере.
— Не става дума за това — възрази тя. — Има нещо, от което като че се страхува… нещо, което плаши също така и сестра му, може би двамата заедно се борят да преодолеят спомена от някакъв доста тъмен период в миналото си.
— Какво ви кара да мислите така?
— Постоянната напрегнатост и внимание в поведението му, сякаш непрекъснато се безпокои да не би случайно да изпусне някоя дума и с нея да издаде нещо, което на всяка цена трябва да бъде запазено в тайна… Ето че ви казах доста повече, отколкото би трябвало, и предполагам, че сте наясно защо го направих.
— Защо?
— Защото искам да помогна на госпожа Хардисти. Толкова бих желала всяка жена да си даде сметка, че е много по-добре час по-скоро да се освободи от емоционалните си задължения и да продължи напред към бъдещето си, докато това бъдеще все още съществува. Времето се изнизва така незабелязано между пръстите ни, господин Мейсън. И това е една истинска трагедия. Когато си на седемнайсет, двайсетгодишните ти изглеждат стари. Щом прехвърлиш двайсетте, започва да ти се струва, че има толкова много време, докато станеш на трийсет или трийсет и няколко. А когато навърши четирийсетте, жената е длъжна да скрива чувствата си, защото в противен случай хората ще ѝ се подиграват… Освен това гледната точка толкова често се променя. Когато си на трийсет, имаш чувството, че това е най-важният момент в живота ти, период на зрялост; а когато навършиш четирийсет, трийсетгодишните започват да ти изглеждат толкова млади и неопитни. Невероятно е колко изкусно успява да ни изиграе времето.
— А как се отнася една жена на четирийсет към един мъж на същата възраст? — попита адвокатът.
— Знае, че няма никакъв шанс — засмя се събеседничката му. — Мъжът на четирийсет е убеден, че е в разцвета на силите си, и тича подир момичета между двайсет и трийсет. Напълно е убеден, че и други мъже на неговата възраст може и да изглеждат застаряващи, но това в никакъв случай не се отнася за него самия. Той е „изключително добре запазен“, човек, който „изглежда поне десет години по-млад“.