— Ами какво става тогава с мъжете на шейсет или седемдесет? — не можа да скрие усмивката си Мейсън.
Госпожа Пейсън си запали цигара.
— Е, струва ми се, че там поне има някакви шансове — отвърна дяволито след това.
10
Щом влезе в хотела, Мейсън забеляза, че Дела Стрийт вече го очакваше във фоайето.
— Здравей — извика тя. — Умирам от глад! Какво можем да направим по въпроса?
— Ще отидем да хапнем — обяви адвокатът.
— Чудесно. Пол Дрейк също е тук.
— Къде?
— Горе в стаята си. Дадоха му стая непосредствено до твоята с врата между двете… Освен това ми обясниха, че ресторантът на хотела е съвсем приличен, всъщност едно от най-добрите места за вечеря в града.
— Ще отидем да хапнем, но само при едно условие — засмя се Мейсън.
— Какво условие?
— Ами ако Джак Хардисти е бил убит преди седем часа миналата вечер.
— Но нали Милисънт се е намирала в планинската къща точно по това време? Нима искаш убийството да е извършено точно когато и тя е била там?
— Е, ще бъде жалко, ако е налице такова съвпадение, но какво можем да направим? — подхвърли той. — Ако убийството е станало по-късно, нещата също няма да са по-добри, затова пък ще ми се наложи да направя още някои проучвания.
— Какви например?
— Ами на първо място трябва да се уверя, че човекът, към когото Милисънт би се обърнала, когато се намира в ужасна беда, в когото има пълно и безусловно доверие и който съвсем наскоро е поставил две съвсем нови гуми на автомобила си, е точно семейният им лекар.
Дела Стрийт се замисли за миг.
— Звучи ми съвсем логично — каза след това.
— Добре. Веднага се обади на Винсънт Блейн. Задай му въпроса така, все едно че не става дума за нещо кой знае колко важно. Попитай го например кой лекар в Роксбъри би могъл да издаде медицинско свидетелство, че Милисънт е в състояние на нервно напрежение в резултат на обтегнатите си семейни отношения.
— И после какво? — попита тя.
— Само това. Запиши си името на лекаря. И след това ела в стаята на Пол Дрейк… Местният вечерен вестник дали е излязъл вече?
— Да.
— Има ли в него нещо за Милисънт?
— Нито ред. Явно не е изтекла информация за арестуването ѝ.
— А пише ли за убийството?
— Да, не са разполагали с кой знае каква информация, просто съобщението е поразширено и разкрасено — точно както пишат обикновено в подобни случаи в днешно време.
— Добре. Отивай сега да проведеш разговора, за който се разбрахме. А аз ще се кача да се видя с Пол.
— От моята стая ли да позвъня или предпочиташ да говоря от тук?
— Използвай кабинката тук. Операторката на централата може да се окаже любопитна.
Дела Стрийт кимна и веднага се насочи към телефонната кабина. Мейсън се качи с асансьора, отключи вратата на собствената си стая и премина през свързващата врата в съседната, където завари Пол Дрейк пред огледалото да се бръсне с електрическа самобръсначка.
— Здравей, Пери — усмихна му се детективът, като изключи самобръсначката и си сложи малко лосион след бръснене. — Какви са новините?
— Точно това дойдох да разбера.
Дрейк си облече ризата и умело затегна вратовръзката си.
— Е? — подкани го адвокатът.
Детективът не му отговори веднага, загледан в огледалото, докато нагласяваше възела на вратовръзката. Беше висок, слаб човек, без впечатляващи мускули и широки рамене, така че външността му до голяма степен бе пълна противоположност на онова, което обикновено се смята нормално за един представител на неговата професия. Когато се занимаваше с нещо определено, лицето му се отпускаше, сякаш нищо не го интересуваше; само очите му като че не пропускаха нищо и отчитаха с голяма прецизност всичко, което се случваше наоколо. А зад тази маска острият му ум работеше с математическа точност и невероятна скорост.
— Какво става?
— Ами тази Милисънт…
— Какво за нея?
— Ти ми каза да я открия, като пренебрегна всякакви намеци, че не е особено трудно да я намери човек. Съвсем ясно ми заяви, че сигурно веднага ще чуя, че си е вкъщи, но това е само подвеждаща информация, която смяташ да подхвърлиш на полицията. Пусках цяла група от моите хора…