— Знам — прекъсна го адвокатът. — Аз също се бях заблудил.
Детективът го изгледа изпитателно, опитвайки се да открие някакъв по-дълбок смисъл в думите му.
— Значи не е ставало дума за подвеждаща информация, която си смятал да пробуташ на полицията?
Мейсън бе готов да се изсмее.
— Направо се побърках — продължи ядосано Дрейк. — Търсих я на какви ли не места, а тя през цялото време си е била в къщата на баща си и най-спокойно си е почивала в спалнята, докато икономката отговаря на всички позвънявания по телефона по един и същи начин: „Да, тук е, но ми е забранено да я безпокоя.“
— И тя наистина била там — допълни Мейсън.
— Точно така.
— Е, Пол, и без това от време на време се оплакваш, че ти давам прекалено сложни задачи. Тази беше съвсем лесна. Достатъчно беше да позвъниш в къщата на баща ѝ и веднага щеше да я намериш.
— Не ми пробутвай повече такива „лесни“ задачи, защото здравата ме ядосват — отсече детективът.
— Какво друго прави? — смени темата Мейсън.
— Май успях да стигна донякъде в осъществяването на идеята ти за област Керн. Областният прокурор там има желание да си спечели малко популярност.
— И предприел ли е нещо?
— Все още не, но явно проявява интерес. Ако успеем да измислим някакъв впечатляващ ъгъл за представяне на случая, със сигурност ще захапе въдицата… Нали знаеш, че журналистите обичат да прикачат разни интересни имена на отразяваните от тях престъпления — „Случаят с жената-тигър“, „Случаят с бялата светкавица“, „Убийство със змийски очи“… Чудех се дали няма да успеем да измислим нещо, което да поставя акцента върху онзи заровен часовник. Тогава местните репортери ще раздуят случая, а след това и областният прокурор в Керн ще започне да претендира, че делото трябва да се гледа от него.
— В колко часа е било извършено убийството? — попита адвокатът.
— Все още не мога да ти кажа — призна Дрейк. — Изпратил съм човек да проучи въпроса.
Мейсън се намръщи.
— Би трябвало вече да има поне предварителен доклад от аутопсията.
— Точно това е странното — кимна детективът. — Не пускат никаква информация, основаваща се на предварителния доклад. Струва ми се, че има някакво несъвпадение в данните и доказателствата им.
Мейсън само поклати мълчаливо глава.
— Май не си сигурен, че е така, а, Пери? — настоя Пол.
— Винаги се отнасям с подозрение към несъвпаденията в разследванията — каза накрая адвокатът. — Виждал съм безброй адвокати, които се съсредоточават върху някакъв факт, който съвсем не се вписва в общата картина, и започват яростно да го размахват пред съдебните заседатели. А после нещата започват да се наместват и се оказва, че точно този факт идеално подкрепя определена интерпретация, която оставя клиента без никакви шансове да се спаси.
Когато Дрейк размишляваше трескаво върху нещо, винаги се опитваше да отпусне удобно тялото си — облегнат върху нещо или седнал в широко кресло с вдигнати крака върху облегалката. В момента се бе подпрял върху задната част на стола, а после се изви и седна върху страничната облегалка и подпря с длан брадичката си.
— Страхувам се обаче, че от прокуратурата може да не обърнат особено внимание на онзи заровен часовник. Засега го смятат за някаква измислица. Ако ясно изразят мнението си, журналистите няма да могат да раздухат въпроса.
— Почти съм готов да им представя собствената си теория за заровения часовник, Пол — увери го Мейсън.
— Ами дай ми тази твоя теория и веднага се заемам с работата — отвърна детективът.
— Чувал ли си за звездното време, Пол?
— Какво е това звездно време?
— Ами свързано е със звездите.
— Ти шегуваш ли се?
— Ни най-малко.
— И защо звездното време да е различно от другото, определяно спрямо слънцето?
— Защото звездите измъкват по един ден от слънцето всяка година.
— Не те разбирам.
— Земята прави голям кръг около слънцето и за една година се връща отново в първоначалното си положение. В резултат на това движеше звездите изгряват около два часа по-рано всеки месец, или общо двайсет и четири часа за цялата година. Като придвижват часовниците напред с по четири минути всеки ден, астрономите могат да се нагаждат към звездното вместо към слънчевото време.