— Сигурно някой от моите хора се обажда, за да ми докладва — скочи Дрейк. Взе слушалката и я приближи до ухото си. — Ало? — Лицето му остана напълно непроницаемо, докато слушаше подаваната му информация, която за останалите присъстващи в стаята не бе нищо повече от леко пукане, усилващо се от време на време очевидно поради проблеми във връзката.
— Сигурен ли си? — попита накрая детективът. А след като накрая се убеди, че не може да има никакво място за съмнение, добави: — Остани там, където си в момента. Може би ще ти позвъня след около пет минути. Искам да помисля върху това.
Постави слушалката на вилката и се обърна към Мейсън:
— Докладът от аутопсията показва, че убийството на Джак Хардисти е извършено след седем часа, най-вероятно някъде около девет. Официално са посочени границите между седем и десет и половина вечерта.
Мейсън пъхна ръце в джобовете на панталоните си и започна да се взира изпитателно в шарките на избелелия хотелски килим.
— А открит ли е фаталният куршум в тялото? — попита неочаквано.
При този въпрос лицето на детектива в миг изгуби безизразността си, с която той обикновено прикриваше мислите си.
— Какво те накара да мислиш за това, Пери?
— Намерен ли е? — повтори адвокатът.
— Не — отвърна Пол Дрейк. — И точно това буди известно недоумение у лекаря, извършил аутопсията. По тази причина не е оповестил резултатите от работата си, преди да направи повторна проверка. Хардисти несъмнено е убит от куршум, изстрелян най-вероятно от трийсет и осемкалибров револвер. Куршумът не е излязъл от другата страна на тялото — но не е открит и вътре!
Мейсън кимна бавно, докато обмисляше току-що чутата информация.
— Май не ми изглеждаш особено учуден — подхвърли Дрейк.
— Ти какво очакваш, да започна да се вайкам ли?
— Не можеш да ме заблудиш, Пери — засмя се детективът. — Ти очакваше точно това.
— Какво те кара да мислиш така?
— Ами твоят въпрос.
— О, това бе просто един въпрос.
— Но съм готов да се обзаложа, че това е първият ти случай, свързан с разследване на убийство, когато го задаваш.
Адвокатът не каза нищо.
— Е, във всички случаи това поне оневинява Милисънт — подхвърли детективът.
— Кое по-точно?
— Ами убийството е извършено, след като тя си е тръгнала от планинската къща.
Мейсън поклати глава.
— Не, Пол, изобщо не я оневинява. Напротив, още повече насочва подозренията към нея. Съжалявам, но явно ще се наложи да пропусна вечерята. Вземи Дела и хапнете за моя сметка.
— В определени моменти ти хрумват достойни за уважение идеи, Пери — засмя се детективът.
— Мога ли да знам къде да те открия, ако се случи нещо особено важно? — обърна се Дела Стрийт към адвоката.
Той само кимна лекичко.
— Къде?
Мейсън се засмя.
— Разбрах — каза секретарката му.
— А аз не — започна да протестира детективът.
Дела Стрийт сложи ръката си върху неговата.
— Няма значение, Пол. Нали сега отиваме да вечеряме. За сметка на шефа… Вечерята включва и поне по едно питие, нали, Пол?
— Да, естествено, как е възможна вечеря без поне едно питие в началото — отвърна Дрейк. — Макар че може би Пери е на по-различно мнение по въпроса.
Мейсън се засмя и измъкна парчето стъкло от очила от джоба си.
— Виж това парче от очила, Пол — започна, като го подаде на детектива.
Дрейк го повъртя между пръстите си.
— И откъде е то?
— Точно за това ти плащам, Пол, за да откриеш — отвърна адвокатът и пое към вратата.
11
Главната улица на Роксбъри изглеждаше странно с незапалените си неонови реклами и слабите отблясъци от уличните лампи, под които фигурите на минувачите изглеждаха бледи, неясни и някак си нереални.
Пери Мейсън караше бавно напред, като броеше пресечките, за да не пропусне напречната улица, която му трябваше. Когато стигна до мястото, зави рязко надясно, продължи няколко къщи напред и спря пред доста внушителна сграда. Голямата табелка върху зелената площ с надпис „Доктор Джеферсън Мейкън“ почти не се виждаше, тъй като уличното осветление тук бе напълно изключено.
Адвокатът се изкачи по стъпалата към входната врата, откри звънеца и го натисна. Почти веднага му отвори жена на средна възраст с каменна физиономия.