Выбрать главу

— Горе, в планинската къща на Блейн.

— Смятате, че лично съм ходил там?

Адвокатът кимна утвърдително.

— Струва ми се, че решението да ви привлекат като адвокат по този случай май не е съвсем правилно — започна доста ядосано лекарят. — Знам кой сте, разбира се. Но бих предпочел да се срещна с вас при по-благоприятни — и бих добавил, по-приятелски — обстоятелства. Все пак ми се струва, че търсите в погрешна посока. Естествено, разбирам достатъчно от психология, за да оценя избраната от вас техника на кръстосан разпит, която предвижда отправянето на объркващи въпроси без предупреждение на нищо неподозиращия свидетел, който…

— Може би съм сбъркал — прекъсна го сухо Мейсън.

— Радвам се да го чуя.

— Всъщност от гумите на вашия автомобил бих могъл да направя окончателно заключение дали бъркам или не — поправи се адвокатът.

— Какво искате да кажете?

— Ами един автомобил е оставил следи по пътя пред планинската къща на Блейн. Според мен полицията все още не си е дала сметка колко важни са тези следи. Полицаите, които пристигнаха от Лос Анджелис, просто решиха, че тези следи са от автомобила на местните власти. А на местните власти очевидно не им е хрумнало да ги проверят.

— И какви са тези следи?

— Ами от съвършено нови гуми.

— И какво от това?

— Явно с вашата подготовка, докторе, не сте съобразили колко важни са оставените следи от автомобилни гуми — засмя се адвокатът. — Сигурно затова не сте се и замислили предварително за това.

— Страхувам се, че не раз…

— О, разбирате, докторе. Просто се опитвате да печелите време. Съвсем скоро сте купили две нови гуми и сте ги поставили на задните колела на автомобила си. Несъмнено това е направено в някой сервиз, където всичко се води на отчет, а вие разполагате с разписки за новите гуми и за свършената работа. Когато забелязах, че следите са от съвършено нови гуми, отначало си помислих, че най-вероятно те са оставени от полицейската кола. Но след като установих, че заключението ми е било неправилно, започнах да се замислям върху други възможни варианти. Не са чак толкова много хората, които точно в този момент са подменили гумите на автомобила си.

— И разследването ви доведе при мен?

Мейсън кимна утвърдително.

— Давате си сметка, предполагам, че в момента отправяте доста сериозно обвинение срещу мен — започна с леден тон домакинът.

— Все още не съм отправил никакво обвинение, но смятам да го направя след минута — след като вие престанете да го увъртате повече.

— Смятам, че това наистина е нечувано, господин Мейсън.

— Аз също. Но просто се опитвам да защитя клиентката си.

— А мога ли да попитам коя е тя?

— Милисънт Хардисти.

— Тя ви е наела?

— Не тя, а нейният баща.

— Тя… споменахте, че срещу нея е повдигнато обвинение…

— В убийство.

— Просто не мога да повярвам, че това е възможно.

Адвокатът погледна часовника си.

— В девет часа ще трябва да започнете да приемате пациентите си, докторе. Разполагаме с малко време. Реших да рискувам и да дойда при вас. Просто забелязах следите от двете нови автомобилни гуми и направих някои заключения. Полицаите със сигурност ще действат по-методично. Те не могат да си позволят да работят на основата на предположения. Ще вземат проби от следите, ще проверят по регистрираните поръчки на коя точно кола са били монтирани гумите и така накрая също ще се озоват при вас. Трябва да знаете, че аз съм просто първият, които ви задава тези въпроси.

Доктор Мейкън се размърда неспокойно на мястото си.

— Мога ли да разчитам, че онова, което ще ви кажа, ще се запази в пълна тайна, адвокате?

— Това е предположение.

— Искате да кажете, че няма да е така?

— Правилно ме разбрахте.

— Но ако не се лъжа, вие казахте, че сте адвокат на Милисънт Хардисти.

— Да.

— А аз…

— Представлявам нея и никой друг. Онова, което тя ми каже, съм длъжен да запазя в тайна, а всичко, което ще науча от други източници, възнамерявам да използвам в неин интерес.

— Ако тя има алиби за… да кажем за периода от седем часа докъм полунощ, това ще свали ли от нея подозренията, че е замесена в престъплението?

— Най-вероятно.

— Аз… — започна доктор Мейкън и внезапно замлъкна.

— Хубаво си помислете — обади се адвокатът.