— Бих искал да ви разкажа една историйка — продължи домакинът.
— По-скоро бих предпочел да отговорите на малкото ми въпросче.
— Трябва да разберете предисторията, довела до последното развитие на събитията — поклати нетърпеливо глава доктор Мейкън.
— Разкажете ми за последното развитие, а по-късно ще говорим и за предшестващите го обстоятелства.
— Не, не съм съгласен. Настоявам да постъпим както аз искам, господин Мейсън. Наистина държа на това.
Адвокатът отново погледна часовника си.
— Ще бъда кратък — продължи да го убеждава доктор Мейкън. — За да помогне на пациентите си, съвременният лекар е длъжен да знае нещо повече за емоционалните им особености, за миналото им, за проблемите, които преживяват… емоционалните им кризи и…
— Наясно съм с всичко това — прекъсна го Мейсън. — Разкажете ми сега за госпожа Хардисти.
— Щом дойде при мен, веднага забелязах, че е обзета от силна тревога, усетих една пълна дисхармония. Подозирах, че всичко това е свързано със семейните ѝ взаимоотношения.
— И ѝ зададохте разни въпроси?
— Не веднага. Първо се постарах да спечеля доверието ѝ.
— А след това?
— След това я разпитах по-подробно.
— И какво установихте?
— Е, това вече е доверително. Нямам право да споделям факти, които съм научил от пациентката си, докато съм определял нейната диагноза.
— Тогава защо го споменавате?
— Защото ми се иска да сте наясно, че познавам Милисънт Хардисти много по-добре от вас.
Мейсън се настани по-удобно в стола и запали цигара.
— Само защото сте анализирали душевното ѝ състояние, опитвайки се да поставите диагнозата?
— Да.
— Не бива да се заблуждавате. Адвокатът прониква не по-малко в психиката и начина на мислене на клиента си от лекаря — каза Мейсън. — Освен това адвокатът е по-добре подготвен и разполага с повече инструменти, за да го постигне. Сигурно в момента няма да се съгласите с мен. Всъщност няма особено значение дали ще се съгласите или не, тъй като все още не съм успял да разговарям с Милисънт Хардисти.
Вие се опитвате да го увъртате, за да спечелите време, стараете се да ме впечатлите, да си завоювате позиция, от която сам да избирате какво да ми казвате и какво не. Ако смятате, че така ще спечелите, продължавайте по същия начин. Вероятно ще ни отнеме доста повече време, но когато приключим и двамата ще сме наясно, че вече се разбираме много по-добре. Продължете с речта си, точно както сте си я подготвили, а когато свършите, ще ви задам някои въпроси.
— Опасявам се, адвокате, че доста подценявате средствата, с който разполага един опитен лекар — засмя се домакинът. — Познавам Милисънт Хардисти много по-добре, отколкото вие бихте могли някога да я опознаете, дори и ако сте я подложили на прочутия във вашите среди кръстосан разпит.
Мейсън дръпна силно от цигарата си и с удоволствие издуха дима, без да прави какъвто и да било коментар.
Доктор Мейкън все повече започваше да действа като професионалист. Говореше с интонацията на лекар, който инструктира пациента си как да се грижи за здравето си, като в същото време пропускаше всичко, с което по собственото му мнение не би трябвало да бъде занимаван един пациент.
— Милисънт Хардисти ми стана постоянна пациентка. Имаше пълно доверие в мен. Споделяше проблемите си и така научих дори най-ревниво пазените ѝ тайни. Стараех се да ѝ помагам според възможностите си. Това е единственото, което мога да споделя с вас, без да проявя нелоялност към нея като моя пациентка. Беше отделила толкова сили и енергия, за да напредне в професията си, обръщаше внимание на сериозните неща в живота. И точно поради тази отдаденост на работата у нея се бе оформил някакъв вътрешен глад за стабилна връзка, мечтаеше си да се превърне в център на внимание на определен човек — при това не става дума за платоническо привличане, а за истинска сексуална връзка. Точно по тази причина дори не ѝ бе хрумнало да се замисли какви всъщност са мотивите на Джак Хардисти, когато той е започнал трескаво да я преследва. Но дори и да бе поставила под съмнение искреността на чувствата му, доста се съмнявам, че това наистина би я спряло. Беше твърде очарована от промяната, от това, че до нея има мъж, който се държи мило с нея, ласкае я — всъщност ухажването му съвсем не беше някакво интелектуално усилие, а по-скоро яростна емоционална дейност.