Джак Хардисти бе достатъчно хитър, за да си даде ясна сметка за ситуацията. В предишните ѝ връзки нещата се бяха развивали преди всичко в интелектуален план. Джак Хардисти явно е решил, че най-сигурният начин да я впечатли, е, като я ухажва с много страст и плам. Това се оказало наистина печеливша тактика.
Мейсън изтръска цигарата си в близкия пепелник, но не каза нищо.
— Ще ви дам само един пример — след като Винсънт Блейн даде възможност на Джак Хардисти да навлезе в неговия бизнес, той се отблагодари на благодетеля си, като открадна пари от банката. — Доктор Мейкън замълча, опитвайки се да постигне по-драматичен ефект.
Адвокатът само едва доловимо кимна.
Домакинът видимо бе разочарован, че оповестената от него информация не предизвика никакво учудване. Намръщи се.
— Всъщност разбирам, бащата ви е наел — каза след това. — Съвсем естествено, той ви е разказал всичко това.
— Продължавайте — подкани го Мейсън.
Лекарят се замисли за миг, след това продължи разказа си, този път по-уверено.
— Давах си сметка, че госпожа Хардисти върви към една много сериозна криза в живота си. Бях наясно също така, че от доста време е нещастна. Трескаво се опитваше да прикрива всичко, да се държи така, сякаш нищо не се е случило, защото не ѝ се искаше хората да разберат, че Джак Хардисти се е оженил за нея единствено заради парите ѝ. Предполагам, че вие също разбирате как се е чувствала.
Адвокатът отново се въздържа от коментар.
— Късно следобед вчера тя не се яви на поредния преглед, за който се бяхме договорили, и се наложи да предприема стъпки, да се убедя, че всичко при нея е наред. В резултат на тези мои стъпки установих, че съпругът ѝ е отишъл в Кенвейл, а след това е заминал за планинската къща, която е собственост на господин Блейн. Научих също, че госпожа Хардисти го е последвала. Опасявах се, че в състоянието, което се намира, тя може да изпадне в емоционален шок, който ще се отрази на нервната ѝ система и върху емоционалната ѝ стабилност.
— И какво направихте? — попита Мейсън.
— Тръгнах да търся госпожа Хардисти.
— Кога?
— Бих предпочел да изложа нещата по начин, който смятам за най-добър, господин Мейсън. Ще ви помоля да оставите въпросите си за по-нататък. Нали вече споменахте, че имате намерение да отгатнете дори мислите ми. — Доктор Мейкън замълча и на устните му се появи ледена усмивка.
— Продължавайте тогава — подкани го адвокатът. — Извинете за въпросите ми. Но понеже времето ни е малко, реших, че може би ще е по-добре да се насочим към главното. След като вие предпочитате да упражните измислената от вас история, за да се уверите, че се възприема добре, давайте нататък.
— Не съм измислил тази история — възрази ядосано лекарят. — Ако сте забелязали някакво колебание в разказа ми, то е, защото не съм напълно убеден какво точно бих могъл да споделя с вас, без да наруша задължението си за поверителност, както и…
— Това няма никакво значение — прекъсна го адвокатът. — Продължавайте с вашата история. Какво стана после?
— Ами отидох с колата до планинската къща, за да търся госпожа Хардисти. Това е всичко.
— И открихте ли я?
— Да.
— Продължавайте — подкани го Мейсън. — Кажете ми го по вашия си начин.
— Не намерих госпожа Хардисти при планинската къща. Открих я в Кенвейл. Неомъжената ѝ сестра караше една кола, а тя я следваше.
Доктор Мейкън отново направи традиционната си пауза. Лицето му издаваше задоволство, а очите му триумфално блестяха.
— Опасенията ми се оказаха основателни… Госпожа Хардисти бе в състояние на сериозно нервно и емоционално разстройство. Задържах я при себе си някъде докъм десет часа вечерта, докато се поуспокои от даденото лекарство. След това я откарах до Кенвейл, накарах я да изпие приспивателно точно преди да слезе от колата и я посъветвах веднага да си легне и да се наспи добре.
— Това ли е всичко? — попита Мейсън.
— Не ви ли се струва достатъчно? Мога да потвърдя, че е била с мен до след десет часа вечерта. Лично ѝ дадох приспивателното и знам, че непосредствено след поемането му тя е заспала и не се е събудила поне дванайсет часа.
— Свършихте ли?
— Да, сър. Свърших.
— Добре, сега вече мога да си позволя да ви поразпитам.
— Давайте.
— Доколкото си спомням, вие казахте, че сте решили да отидете до планинската къща, за да помогнете на Милисънт в случай, че е изпаднала в нервно или емоционално разстройство.