— Разбира се.
— А откога сте влюбен в нея? — попита адвокатът.
Доктор Мейкън примигна объркано и побърза да отговори, без да се опитва да се овладее.
— Май не знаете граница за вашите обидни въпроси…
— Вие сте влюбен в нея, нали?
— Това изобщо не ви влиза в работата.
— Влиза ми, докторе — започна спокойно да му обяснява Мейсън. — Вие ми разказахте една история, според която излиза, че разчитате на професионалния си имунитет, за да се спасите от отговори на неприятни въпроси. С други думи, трябва да можете да докажете, че действията ви са били наистина действия на лекар.
Ако лекарят се смеси с любовника, тогава имунитетът ви като лекар се губи.
— Да оставим тази работа на полицията — предложи с достойнство доктор Мейкън.
— Добре — продължи адвокатът. — Да се върнем тогава към вашия разказ и въпросите, които имам към него. Казахте, че сте дали на госпожа Хардисти приспивателно, което сте очаквали да действа доста време.
— Да.
— И кога се проявява ефектът от него?
— Само след няколко минути.
— Десет минути например?
— В рамките на десетина минути вече се усеща замайване, да.
— А след половин час ще е напълно заспала?
— Определено.
— Не е възможно да се престори на заспала, а след това да стане, да изпие чаша силно кафе или да вземе хапче кофеин…
— Категорично не — прекъсна го лекарят.
— И вие я накарахте да изпие приспивателното точно преди да влезе в къщата?
— Да.
— В качеството си на неин лекар?
— Да, разбира се.
— Не като неин любовник?
— Господин Мейсън, ще ви бъда благодарен, ако…
Адвокатът вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
— Не сте длъжен да отговаряте на въпроса, щом не желаете, докторе. Не се вълнувайте толкова.
— Това е обиден въпрос и точно затова отказвам да му отговоря… единствено затова, не поради някаква друга причина.
— Добре, значи ѝ дадохте приспивателното и тя го изпи, докато седеше в колата, преди да влезе в къщата?
— Да.
— От колко години практикувате, докторе?
— Повече от двайсет.
— Давали ли сте през тези години приспивателно и на друг пациент при подобни обстоятелства?
— Какво искате да кажете?
— Ако сте действали като неин лекар, само и единствено в това си качество, съвсем естествено би било да влезете в къщата заедно е вашата пациентка. Щяхте да я помолите да се подготви за лягане. И едва след като си легне, щяхте да я накарате да изпие приспивателното. После щяхте да изчакате няколко минути, за да се уверите, че то започва да действа, и може би след всичко това щяхте да си тръгнете, като дадете инструкции на някого от домашните как да се грижи по-нататък за вашата пациентка.
Доктор Мейкън сведе глава, за да избегне погледа на адвоката.
— Тази работа дето сте спрели просто колата пред къщата и сте дали приспивателното на жената, като сте ѝ казали да влезе и да отиде веднага да си легне, а после сте си заминали, ми изглежда доста подозрителна, в нея има нещо тайнствено и нещо твърде необичайно.
— Сметнах при дадените обстоятелства, че ще е най-добре, ако я накарам да вземе приспивателното точно по този начин. Взех решението като лекар, наблюдавайки симптомите, и не желая да ми се задават допълнителни въпроси в това отношение.
— И няма никаква причина, поради която вие сте били нежелан в дома на господин Блейн?
— Ами… не смятам, че господин Блейн одобряваше особено факта, че бях лекар на дъщеря му.
— Защо?
— Категорично отказвам да отговарям на този въпрос.
— Да не би да се дължи на факта, че е имал известни съмнения по отношение на професионалните ви способности?
— Със сигурност не.
— Тогава най-вероятно се дължи на създадените лични отношения?
— Предпочитам да не обсъждаме повече тази тема.
— Не се учудвам… Ето, господин докторе, още отсега се виждат доста неясни неща във вашата история, неща, които ще се поизпотите, докато докажете. А без съмнение ще измисля и още поне дузина подробности, по които да ви атакувам.
— Значи не вярвате на онова, което ви казах?
— Доста невероятно е. И неубедително. Изпълнено е с противоречия. Няма да издържи. Едва ли ще успеете да обясните защо сте я закарали до планинската къща или защо сте я накарали да вземе приспивателното в колата.