— Не съм длъжен да обяснявам.
— Може би не на мен. Но ако разказвате тази история, опитвайки се да защитите Милисънт, тя все пак би трябвало да звучи правдоподобно, нали?
— А какво ви кара да мислите, че я разказвам, за да защитя Милисънт?
— Защото не е трудно да стигне човек до заключението, че вие наистина сте се срещнали с Милисънт; че сте я откарали в планинската къща, защото сте знаели, че Хардисти е там; че двамата с Милисънт сте искали да му направите някакво предложение; че той е бил застрелян с револвера на жена си, като спусъкът сте натиснали или вие, или тя; че сте извадили след това куршума от тялото на Хардисти, така че да не може да се проследи, че е от нейния револвер.
— Но това е абсурдно!
— Да разгледаме нещата от друга страна тогава. Милисънт Хардисти е отишла в планинската къща. Срещнала се е там със съпруга си. Двамата са се скарали. Тя го е обвинила за много неща и е настояла да ѝ върне веднага парите и ценните книжа, които е задигнал от банката. Той отказал. Тогава тя го заплашила с револвера. Двамата започнали да се борят, когато той се опитал да й изтръгне оръжието от ръцете. Джак Хардисти бил застрелян, но смъртта не настъпила веднага. Обзета от ужас, Милисънт изтичала от планинската къща и се спуснала надолу по пътя, без да осъзнава напълно какво прави. Точно там я срещнала сестра ѝ Адел. В паниката си Милисънт скрила някъде револвера си или го изхвърлила. Адел видяла къде точно е това място… Джак Хардисти се оказал тежко ранен. Сестрите го отнесли в леглото. След това решиш да ви се обадят, за да ви помолят за помощ. Вие веднага сте поели към планинската къща. Прегледали сте Хардисти и сте установили, че е мъртъв. Починал през времето от поставянето му в леглото до вашето пристигане. Тогава, воден от любовта си към Милисънт, вие сте се опитали да подредите нещата по такъв начин, че да бъде трудно да се установи как точно е станало убийството. Блъснали сте колата на Хардисти по наклона към пропастта. Отстранили сте фаталния куршум от тялото му с помощта на хирургическите си инструменти и сте се погрижили този куршум никога да не бъде намерен. Адел може би е била наясно с цялата история, но е възможно и да не е разбрала какво става. По-скоро вярвам, че е съучастник. Възнамерявали сте да отричате, че знаете каквото и да било за случилото се, както и че имате някаква връзка с него. Но това, че открих присъствието ви в планинската къща по следите от гумите на вашия автомобил, е наистина фатално за вас… А сега, докторе, бих се радвал да чуя какво имате да ми кажете по въпроса.
Доктор Мейкън се поразмърда на мястото си, но нищо не каза.
В същия миг се почука леко на вратата. Веднага след това се появи жената, която бе пуснала Мейсън да влезе.
— Моля да ме извините, докторе — започна несигурно тя, — но двама непознати господа — господин Джеймсън и господин Макнер настояват да ви зададат някои въпроси.
— Ето това е — обърна се към доктор Мейкън адвокатът. — Джеймсън е заместник-шерифът в Кенвейл, а Томас Л. Макнер е от областната прокуратура. Както виждате, докторе, не разполагате с чак толкова много време, колкото очаквахте… Искам само да ви кажа нещо. Ако Милисънт Хардисти наистина е стреляла и е убила съпруга си, случайно или при самозащита, както и просто защото той е бил гад, който не е заслужавал да живее, сега е моментът да ми го признаете, за да мога да направя всичко по силите си тя да се измъкне с възможно най-лека присъда. Но ако се опитвате да я предпазвате; ако си въобразявате, че ще можете да разигравате следователите и да надхитрите закона, то тогава тя наистина ще си изпати и сигурно ще получи присъда за предумишлено убийство… Говорете.
— Не се страхувам от закона, господин Мейсън — отвърна доктор Мейкън.
Адвокатът го изгледа изпитателно.
— Лошото при вас, докторе, е, че професионалният ви опит ви е направил твърде самонадеян. Явно сте сметнали, че след като можете да давате съвети на пациентите си каква диета трябва да спазват, то тогава можете да ги съветвате и за всичко останало. Един адвокат например никога не би си помислил, че може да оперира апендицит. Но явно вие сте решили, че можете да поемете защитата на Милисънт, когато към нея са предявени обвинения в убийство — лично аз смятам, че няма начин да успеете.
— Нямам какво да добавя към историята, която ви разказах, господин Мейсън — отвърна спокойно и с достойнство домакинът. — Нито смятам да се отказвам от думите си. Покани господата, Мейбъл.