— Почакайте — спря я адвокатът. — Само за минутка! Влезте и затворете вратата след себе си, Мейбъл.
Тя се поколеба за миг, но след това се подчини.
— Ако ме открият тук, това още повече ще усложни положението ви — обясни Пери. — Самият факт, че разговарям с вас, ще ги накара да смятат, че Милисънт или Адел са ме изпратили при вас. Има ли някакъв друг изход оттук?
— От тази стая не. Къде точно ги остави да чакат, Мейбъл?
— В коридора… и не вярвам, че ще издържат още дълго.
— Кажете им, че докторът е зает със спешен случай — обади се адвокатът. — Че ще се срещне с тях веднага щом приключи с превръзката. — След това погледна към доктор Мейкън. — А сега увийте добре главата ми, докторе. Оставете открито само едното ми око, така че да виждам. Поставете шина на ръката ми, разсипете наоколо разни дезинфектанти, така че когато мина покрай тях в коридора, от мен да се носят типичните в подобни случаи миризми.
Доктор Мейкън кимна на икономката, после се обърна към адвоката:
— Разхлабете вратовръзката си и си разкопчайте ризата — разпореди делово.
С бързи и умели движения лекарят бинтова главата на Мейсън, постави шина на лявата му ръка и я привърза за рамото, след което напръска превръзката с дезинфектанти.
— Добре ли сте? — попита след това своя пациент.
Гласът на Мейсън звучеше странно приглушено изпод превръзката.
— Добре съм, докторе, но за последен път ви предупреждавам — не се опитвайте да скривате истината. Няма да успеете и ще загазите сериозно.
— Мога да се справя с тази ситуация — отвърна уверено доктор Мейкън. — Едно от нещата, които май забравяте, адвокате, е, че лекарите са добре подготвени и не си губят ума при спешни случаи.
Преди Мейсън да успее да отговори каквото и да било, той отвори широко вратата и каза високо:
— Покани господата в кабинета ми, Мейбъл.
Мейсън грабна шапката си и пое към вратата, като леко понакуцваше, за да не могат гостите да получат представа за фигурата му.
Джеймсън и Макнер се прилепиха до стената, за да му направят път да мине, стараейки се да не се докоснат до шинираната му ръка. И двамата не му обърнаха особено внимание.
— Добър вечер, господа. С какво мога да ви услужа? — каза лекарят.
Икономката бе застанала пред отворената външна врата и чакаше Мейсън да излезе.
— Лека нощ — измърмори той.
Жената не си направи труда да му отговори, само възмутено затръшна вратата зад гърба му.
12
Пол Дрейк чакаше адвоката във фоайето на хотела в Кенвейл.
— Открихме Адел Блейн, Пери — осведоми го веднага.
— Къде?
— В хотел „Сан Венито“ в Лос Анджелис… Искам да кажа, че е била там. Открихме я и почти веднага я изгубихме.
— Какво се случи?
— Ами не се оказа кой знае колко трудно да я намерим — започна детективът. — За това трябваха просто здрави крака. Проследихме всички паркинги тук, но нямахме успех. Всъщност и не очаквахме. След това направихме същите проучвания и в Роксбъри и там открихме колата ѝ на един паркинг близо до автогарата. Осведомихме се кога точно е оставена там, а след това започнахме да проверяваме автобусите, които са тръгнали в близкия час. Така разбрахме, че жена, която отговаря на описанието на Адел, е заминала за Лос Анджелис. Не носела никакъв багаж. Тогава пуснах моите хора в действие, като ги инструктирах да търсят главно по хотелите, които се намират близо до автогарата. Разполагахме с подробното ѝ описание, както и с една допълнителна характеристика — че при регистрирането си не е носела никакъв багаж. Един от моите хора скоро я откри в някакъв малък хотел на четири преки от автогарата. Беше се регистрирала под името Марта Стивънс.
— Това име ми изглежда познато, не беше ли на… — сви вежди Мейсън.
— На икономката — помогна му детективът.
— Точно така… Но защо е решила да се регистрира под името на икономката в дома на баща си?
— Нямам представа — сви рамене Дрейк. — Все пак трябва да знаеш нещо, Пери… Марта Стивънс съвсем не е просто икономка. Доста е близка както с Винсънт Блейн, така и с децата. Именно тя му слага инжекциите.
— Какви инжекции?
— Инсулин.
— Значи Блейн страда от диабет?
— Да, и трябва да му се бият инжекции по два пъти на ден. Би могъл, естествено, да го прави и сам, но при всички случаи е много по-удобно, ако някой друг се разправя с тази работа… И този някой е Марта.