— Тя медицинска сестра ли е?
— Не. Милисънт е, както знаеш… или по-точно е била. Сигурно тя ѝ е показала как да го прави… А ти откри ли нещо интересно?
— Просто налях малко масло в огъня — отвърна адвокатът.
— Така ли?
— Името върху листчето, което Дела ми пъхна в ръката точно преди да изляза, беше на доктор Джеферсън Мейкън, който живее в Роксбъри.
— Лекарят на Милисънт? — присви очи Дрейк.
— Да.
Детективът щракна с пръсти.
— Трябваше да се досетя за това! А теб какво те накара да се заинтересуваш от него, Пери?
— Следи от нови автомобилни гуми пред планинската къща.
— Какво?
— Той е един от онези спокойни и самоуверени лекари, които неведнъж сме срещали — обясни Мейсън. — От известно време е влюбен в Милисънт. Очевидно знае доста за всичко, което се е случвало… Разбрал е, че Хардисти е горе в планинската къща, че Милисънт също е тръгнала нататък, така че веднага поел след нея и твърди, че я е срещнал в покрайнините на Кенвейл. Има и други доказателства, които потвърждават думите му. Но онова, от което се спасявам, е, че след това двамата с Милисънт отново са се върнали в планинската къща. Безпокои ме също така фактът, че тя най-вероятно му е изпратила някаква бележка, с която го е повикала, и съществува вероятност тази бележка все още да не е унищожена.
— Защо ти хрумна, че му е пратила бележка? — учуди се детективът.
— Ами моментът, когато са се срещнали. Ако му беше съобщила по телефона, че тръгва към планинската къща, той веднага щеше да зареже всичко и да я последва. Тогава би пристигнал само няколко минути след нея. А като гледам как всъщност са се развили нещата, няма как да не направя заключението, че Милисънт му е написала бележка. Някой е отишъл да му я предаде — може би Марта Стивънс… Къде е Дела?
— Горе в стаята си.
Мейсън пристъпи към телефона за вътрешните номера по стаите, свърза се с Дела Стрийт и й каза:
— Току-що се върнах и отново излизам. Да се е обаждала случайно Адел Блейн?
— Не.
— Не мърдай никъде. Ако ти позвъни, кажи ѝ непременно да се крие, докато не се свържа с нея. Разкриха се някои допълнителни обстоятелства по случая. И те не са особено благоприятни.
— Срещна ли се с лекаря?
— Да.
— Добре, ще чакам тук.
Пери затвори и се върна при детектива.
— Как твоят човек я е изгубил, след като веднъж вече я е открил?
— Адел ли?
— Да.
— Ами стават понякога такива неща, Пери — въздъхна Дрейк. — Моят човек изобщо не е смятал, че би могла да го забележи, но тя се оказала доста умна. Излязла от хотела, явно с намерение да хване такси, само че на моя човек не му и хрумвало какви са намеренията ѝ. Тръгнал след нея. Изведнъж разбрал, че отива право към стоянката на таксита. И тъкмо пресичала улицата, когато едно такси се приближило, тя му махнала, то спряло и тя се качила. Моят човек веднага спрял някаква частна кола и казал на шофьора да кара след таксито. Но той, представи си, не сметнал за необходимо да го послуша. Завил зад ъгъла и започнал да се кара с него. Моят човек скочил и се опитал да побегне, за да хване такси, но шофьорът го спрял, започнал да претендира, че е бил нападнат, и заплашвал с полиция. Докато двамата си изяснят нещата, минало толкова време, че вече нямало никакъв шанс Адел Блейн да бъде настигната… Случват се подобни неща в нашата професия… Продължаваме да наблюдаваме хотела, естествено. Тя не е обявила, че напуска, така че най-вероятно ще се върне.
— Все пак не мога да разбера защо е използвала името Марта Стивънс. Това доста ме тревожи — измърмори адвокатът.
— Искаш ли да отида при икономката и да я разпитам? — предложи Дрейк.
— Колата ми е отвън — кимна Мейсън. — Да вървим.
13
Пери Мейсън намали и внимателно паркира колата пред дома на Блейн.
— Като че навсякъде е тъмно — обади се Дрейк.
— Може светлината да не се вижда — предположи адвокатът, докато вдигаше ръчната спирачка. — Дай да проверим.
Двамата поеха напред и шумът от стъпките им отекна в тишината, изкачиха се по стълбите към верандата. Звънецът се чу силно във вътрешността на къщата.
Мейсън и Дрейк си размениха многозначителни погледи.