— Май идва в съзнание — обади се адвокатът. — Я виж къде е банята, Пол, донеси няколко мокри студени хавлиени кърпи, за да…
— Почакайте — спря го полицаят. — Вие и двамата ще стоите тук при мен, момчета. Франк, изтичай ти за хавлиени кърпи.
Офицерът тръгна веднага, огледа се и откри банята. Чу се шум от течаща вода, а след миг той се върна с мокри кърпи в ръце.
Джордж Крейн отвори очи, огледа се стреснато, а после неочаквано се изправи и седна на канапето, като махаше объркано с ръка.
— Спокойно, Крейн, успокой се, всичко е наред — опитваха се да му помогнат колегите му.
Очите на ранения трепнаха, явно ги беше разпознал.
— Добре си — повтори успокоително полицаят.
— Къде е тя? — попита Джордж Крейн.
— Кой?
— Жената, която ме цапардоса.
— Жена ли?
— Да.
Полицаят погледна въпросително към Мейсън, който поклати отрицателно глава.
— Нямаше никаква жена, Крейн — обърна се отново към колегата си шефът на екипа. — Не и когато пристигнахме. Какво се случи?
Крейн вдигна ръка към главата си, махна мократа хавлиена кърпа и внимателно опипа цицината.
— Заместник-шерифът ме остави да охранявам, докато успеят да намерят ключ за бюрото или разрешително за разбиването му.
— Кой разполага с ключ? — попита Мейсън.
— Госпожа Хардисти, струва ми се. Но господин Блейн спомена, че може би и сестра ѝ има ключ. А за външната врата бе сигурен.
— Какво стана? — продължи да го разпитва полицаят.
Крейн притисна отново мократа кърпа към главата си.
— Бях изгасил всички лампи — започна след това. — Мислех си, че може би някой би се опитал да влезе и да тършува тук, така че в тъмното нямаше да ми е трудно да го хвана. Но нищо такова не се случи. Седях си най-спокойно на верандата вън… и най-неочаквано почувствах, че в къщата има човек. Надникнах внимателно през прозореца и забелязах една жена пред бюрото. Тя бе светнала фенерче и преглеждаше разни документи, които измъкваше от преградките.
Предната врата беше заключена. Затова реших, че може би е влязла някъде отзад… Точно така се оказа, задната врата бе отключена. Тръгнах на пръсти през къщата, като се насочих към предната ѝ част. Може би съм закачил нещо с ръката си. В следващия миг я забелязах точно пред себе си. В дясната си ръка държах револвера, затова се опитах да я сграбча с лявата, но тя ме удари с палката през дясната ръка. Револверът ми беше зареден и явно при удара инстинктивно съм натиснал спусъка — чух изстрела и това бе всичко…
— Рани ли я?
— Нямам представа… Не ми се вярва. Не се бях прицелил в нея, просто бях вдигнал ръката с револвера.
— А защо не си светна с фенера?
— Нали вече ви обясних, че исках да я изненадам. Предполагах, че все още се намира пред бюрото, затова се бях насочил нататък, като се опитвах да не вдигам никакъв шум.
— Там е работата, Джордж, че ти не дочуваш — обади се полицаят. — Смятал си, че не вдигаш никакъв шум, а всъщност…
— Само това ми липсва! Сега да получа и упреци от вас — прекъсна го ядосано Джордж Крейн. — Вие да не се смятате за по-умни. Може би сте забравили онзи случай, когато преследвахте двамата крадци от магазина за компютри, и…
— Затваряй си устата, Джордж — прекъсна го веднага шефът на екипа. — Никой не те критикува. Просто се опитваме да разберем как точно се е случило. По кое време стана всичко?
— Не мога да кажа със сигурност. Някъде около девет вечерта, предполагам. Сега колко е часът?
— Девет и петнайсет или и двайсет.
— Значи е било към девет.
— Някой е съобщил по телефона в полицията, че е чул изстрел. Не си е оставил името. Вероятно не знаеш кой е той, нали, Джордж?
— Не си спомням нищо от момента, в които бях стигнал близо до вратата на кабинета — ядосано отбеляза Крейн.
— Лежахте точно пред входната врата, когато ви открихме — намеси се Мейсън. — Имате ли някаква представа как сте се озовали там?
— Кои сте вие? — изгледа го подозрително раненият.
— Точно ние ви намерихме — усмихна му се Пери.
— Той е адвокатът на Милисънт Хардисти — обясни полицаят.
— И какво правехте тук? — попита веднага Крейн.
— Отбихме се, за да проверим дали госпожа Хардисти си е вкъщи.
Раненият като че искаше да каже нещо, но след това се отказа и само погледна многозначително колегите си.