— Аз имам цигари — обади се Харли и посегна към джоба на панталоните си.
— Ако пуснеш един от тези изкуственяци в огъня, той веднага ще се разпали — отвърна Мирна. — Затова пък никога не съм виждала огън да се разгаря с ръчно свита цигара. Освен това човек може да си носи достатъчно количество тютюн винаги със себе си, така че да не остава без цигара… Е, доколкото разбирам, часовникът е изчезнал. Какво ще правим сега, Адел?
— Не зная — призна момичето.
— Сега ли пристигна? — попита я Харли.
— Бях оставила колата си в Роксбъри. Взех я от паркинга преди около час и поех с нея към ранчото на Мирна. Но нея я нямаше. Така че се наложи да остана там, докато се появи.
— Бях отскочила до града за провизии — обясни Мирна. — Пристигнах преди половин час и заварих Адел седнала на прага. Трябваше ѝ подкрепление, за да тръгне да търси часовника.
Адел нервно се засмя.
— Не само подкрепление, но и свидетел — обади се след това. — Защото в противен случай някой би могъл да реши, че сама съм заровила там часовника.
— Можела си десет пъти да свършиш тази работа, докато бях в града — сериозно отвърна Мирна.
— Какви ги говориш?
Мирна си запали клечка кибрит, използвайки подметката на обувката си.
— Няма защо да се сърдиш, скъпа. Просто казах онова, което би си помислила полицията.
— Не искам полицията да се намесва — отсече Адел.
— Не мога да те виня за това, аз също не харесвам полицаите — отвърна приятелката ѝ, чието лице бе скрито в плътен облак дим. — Не говоря за самата институция. Но те обикновено са толкова шумни. Аз…
Млъкна внезапно, защото се чу приглушен шум от мотор на кола. Само след миг бръмченето вече ясно се долавяше.
— Не трябва да ме откриват тук, Харли — извика Адел.
— Защо?
— Не мога да ти кажа. Но не бих искала да ме разпитват в момента. Затова изчезвам. Вие двамата с Мирна ще бъдете единствените, които ще знаете. Ако някой влезе в къщата, в никакъв случай не трябва да ме открие.
— Ами госпожа Пейсън? — попита объркано той.
— Не можем и двете да се скрием — продължи младата жена. — Освен това едва ли ще е добре за нея да я открият тук с мен… Колко е часът, Харли?
— Около десет и половина.
— Господи! — извика уплашено тя.
Мирна Пейсън си дръпна силно от цигарата, после бавно издуха дима.
— Спокойно, Адел — започна бавно тя. — И без това не се ползвам с кой знае каква репутация. Отивай да се скриеш. Мисля, че вече са съвсем наблизо.
В същия миг се чуха стъпки по верандата.
— Здравейте — прозвуча гласът на Родни Бийтън. — Не сте си легнали още, нали?
Адел се промъкна тихо през коридора към спалнята.
— Бих могъл да не го каня вътре… — обърна се неуверено към Мирна Харли.
— Глупости. Просто съм дошла на гости. Говорим си, нищо повече. Можеш най-спокойно да го поканиш, без да се притесняваш за мен.
Харли се приближи към вратата и я отвори.
— Влизайте, Бийтън и…
Млъкна, защото забеляза, че Родни Бийтън не е сам. Лола Стрейг стоеше до него.
— Здравейте, госпожице Стрейг — все пак успя бързо да се окопити той и се опита да прояви любезност. — Влизайте. Ние с госпожа Пейсън тъкмо си говорехме. От толкова време идвам по тези места, но не знам за тях колкото нея.
— Здравей, Лола. Здрасти, Род — започна съвсем естествено Мирна Пейсън. — Аз от своя страна се опитвах да накарам Харли да ми разкаже за войната. Но не успях да измъкна нищо от него.
Харли веднага забеляза напрежението между двете жени, видя враждебността върху лицето на Лола Стрейг, зад която тя явно се опитваше да прикрие другите си чувства. В същото време Мирна Пейсън като че остана съвсем спокойна, но сякаш се подготви за евентуален сблъсък. Родни Бийтън също бе доста объркан, но Харли трудно би могъл да каже дали това се дължеше на факта, че бе открил Мирна Пейсън на посещение в планинската къща в толкова късен час, или защото не я бе предупредил, че ще излезе с Лола Стрейг.
— Нещо… не е наред ли? — попита смутено Харли.
Родни Бийтън веднага се овладя.
— Не, разбира се! — засмя се той. — Просто забравих, че не знаеш за моите нощни занимания. Ходихме да нагледаме фотоапаратите.
— Някакъв успех? — попита Харли.
Лола Стрейг седна на подадения ѝ от Харли стол, но като че едва се бе опряла на него, а гърбът и остана необичайно изправен. Бийтън се отпусна удобно в креслото. Мирна Пейсън остана в предишната си поза с изпънати напред крака. Явно така се чувстваше удобно и никак не се притесняваше от това как изглежда в очите на околните.