— Тази вечер ли? — попита Родни Бийтън.
— Да, светкавицата блесна точно насреща ми. Така че сигурно разполагаш с чудесна моя снимка. Макар че бях доста разтревожен и ядосан, не можах да сдържа усмивката си, когато блесна светкавицата, защото веднага си помислих как ще се почувстваш, когато прибереш филма с надеждата, че си запечатан забележителен див звяр, а след това при проявяването видиш моята физиономия.
Бийтън погледна в бележника си.
— Но тази светкавица се е включила в девет и пет вечерта — каза учудено. — Нима искаш да кажеш, че оттогава си пребродил целия район наоколо?
— Минах по всички планински пътеки, нали ти казах. Отбих се дори при стария тунел към мината.
— Какво си мислиш, че бих могла да правя при стария тунел към мината? — попита възмутено сестра му.
— Нямам представа, толкова се бях притеснил, че изобщо не можех да мисля — отвърна той. — Не можех никъде да те открия… Все пак ще проявя известно любопитство и ще ви попитам: вие къде бяхте всъщност?
— На мястото, което Родни бе избрал, за да нарисува картина на залеза — обясни Лола. — Оттам може да се наблюдава цялата околност, така че се вижда къде проблесват светкавиците.
— Това е новата ми система — допълни Родни Бийтън. — Вместо непрекъснато да обикалям по пътеките и да плаша дивеча.
— Искаш да кажеш, че сте били там горе цялата вечер? — Попита Бърт Стрейг, без да се опитва да скрива недоволството си. Родни Бийтън се изчерви. — И не сте чули подсвирването ми? Та аз минах съвсем наблизо и не спирах да подсвирквам онази мелодийка, която използвам като сигнал за Лола!
— Съжалявам — отвърна доста объркано Бийтън.
— Не сме те чули — побърза да добави сестра му. — Просто не сме се заслушвали, защото не очаквахме да чуем изсвирена с уста мелодия.
— Е, загубеното вече е намерено, така че защо да продължаваме да обсъждаме всичко това? — обади се Мирна Пейсън с явното намерение да приключи този разговор.
Но усмивката ѝ не можа да разсее напрежението в стаята. Бърт Стрейг очевидно искаше да каже още нещо и с мъка се удържаше да не го направи. Родни Бийтън вече се бе успокоил, но поглеждаше от време на време към Бърт Стрейг както ядосан възрастен поглежда към непослушно дете.
— Нека някой да каже нещо — подкани ги с усмивка Мирна, като се опитваше да се държи така, сякаш нищо не се е случило.
Никой не се обади.
Явно беше, че с нарушаването на тишината ще се разрушат и някои приятелства. Лола Стрейг бе може би единствената, която би могла да предотврати наближаващата буря, но неясно по каква причина не се опитваше да го направи.
Точно в този тягостен момент, когато въздухът наоколо бе натежал от враждебност, прозвуча изпълненият с ужас писък на Адел Блейн, който изненада всички.
— Господи, Реймънд! — скочи уплашено Родни Бийтън. — Този писък дойде от стаята, където бе убит Хардисти.
Без да каже нито дума, Мирна Пейсън бързо се изправи и се затича към вратата, водеща към спалнята. Но не бе направила и три крачки, когато изведнъж вратата се отвори.
Адел Блейн продължаваше да пищи, а очите и бяха изцъклени.
Зад нея едва се долавяха очертанията на друга фигура; после изведнъж през осветеното пространство пред вратата притича още някой. Двамата непознати се счепкаха, започна кратка схватка.
Мирна Пейсън притисна Адел към себе си.
— Спокойно, скъпа. Не се вълнувай.
Но Адел бе така обсебена от идеята, че трябва непременно да бяга, че започна да се бори, за да се освободи, като не спираше истерично да крещи.
— Какво става, Адел? — попита Родни Бийтън.
Харли Реймънд стоеше мълчалив. Разбута останалите и се затича по коридора, който водеше към спалнята. След като хвърли бърз поглед към Адел, Родни Бийтън също го последва. Бърт Стрейг пристъпи неуверено напред, след това се спря и се обърна към сестра си:
— Виж, Лола, ти…
Тя се обърна с гръб към него и по този начин го принуди да спре по средата на изречението.
Харли Реймънд се втурна в спалнята, но застана в миг на мястото си — силен фенер бе насочен точно в очите му.
— Всичко е наред, Реймънд — чу се леко пресипналият, но уверен глас на заместник-шерифа Джеймсън. — Току-що арестувахме доктор Мейкън, а след като открихме госпожица Адел Блейн тук, смятаме да отведем и нея като свидетел.
Реймънд отстъпи изумено назад. Джеймсън пое по коридора. Помощникът му щракна белезниците и помъкна все още съпротивляващия се доктор Мейкън навън.