Выбрать главу

Съдия Канфийлд се появи и хората в залата веднага се изправиха като един. След това съдията седна, удари с чукчето и всички заеха отново местата си.

— Щатът срещу Мейкън и Хардисти — обяви делово съдия Канфийлд. — И двамата обвиняеми са в съдебната зала, всички съдебни заседатели също са налице. Да продължим с процеса, господа.

Макнер се изправи и оповести името на следващия си свидетел, който говори за следите от автомобилни гуми, разкрити около планинската къща на Блейн. След това бе призован някакъв експерт, който потвърди, че автомобилните гуми, оставили тези следи, са същите като тези на колата на доктор Мейкън.

След това лично областният прокурор Хамилтън Бъргър пое призоваването на свидетелите, което ясно подсказваше, че предстои да се взриви поредната бомба.

— Бихме искали да продължим с разпита на Уилям Н. Джеймсън — каза той.

Джеймсън зае свидетелското място. Изглеждаше малко уморен, но си личеше също, че е в доста добро настроение.

— Вие вече сте положили клетва, така че можем да започнем веднага — обяви областният прокурор. — Бих искал да насоча вниманието ви, господин Джеймсън, към факта, че по време на кръстосания разпит вчера адвокатът ви попита дали сте направили оглед на мястото, където обвиняемата Милисънт Хардисти е била забелязана от една свидетелка да хвърля оръжие или някакъв друг предмет, който прилича на револвер. Доколкото си спомням, вие обявихте вчера, че не сте претърсвали пропастта.

— Точно така.

— Искате ли сега да добавите нещо по въпроса?

— Да, макар че отговорът, който дадох вчера, бе верен. Но след това най-внимателно претърсих района.

— Кога бе организирано това претърсване?

— Миналата нощ.

— В колко часа започнахте?

— Около шест вечерта.

— И кога приключихте?

— Някъде към два и половина през нощта.

— И защо решихте да прекратите претърсването?

— Защото открих предмета, който търсех.

— Така ли? И какъв е този предмет?

— Трийсет и осемкалибров колт, регистриран в полицията, с шест патрона, заредени в него. Оръжието е с номер едно-четири-пет-осем-едно, по него открихме отпечатъци, които все пак успяхме да вземем, и установихме, че принадлежат на обвиняемата Милисънт Хардисти.

Хамилтън Бъргър бе твърде високомерен, за да погледне в този миг победоносно към Пери Мейсън, както би постъпил Макнер.

— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит, господин Мейсън — каза просто той.

— Нямам въпроси — отвърна адвокатът.

Областният прокурор не можа да скрие учудването си.

Независимо от това веднага призова представител на полицейското управление, който разказа, че преди около пет години е постъпило искане от гражданин на Кенвейл за притежание на оръжие с цел защита. Оръжието бе описано като трийсет и осемкалибров колт и с номер 14581.

— Разполагате ли с това искане?

— Да.

— Някой присъства ли при подписването му?

— Да, сър. Аз лично.

— Значи искането е било подписано във ваше присъствие?

— Точно така.

— Ще ви попитам тогава кой подписа искането?

— Господин Винсънт П. Блейн — отвърна свидетелят и след това услужливо добави: — Бащата на обвиняемата Милисънт Хардисти.

Хамилтън Бъргър се придвижи бавно към свидетеля.

— Бих искал този документ да бъде предаден на съда като доказателство на обвинението и ще помоля съдебния служител да го заведе под съответния номер.

Съдия Канфийлд погледна към Пери Мейсън.

— Има ли възражения от страна на обвиняемата Хардисти по този въпрос, господин Мейсън?

Адвокатът успя да овладее чувствата си и смело погледна към съдебните заседатели.

— Нямам възражения — отвърна след това.

— Ваша милост, сега бих искал да призова Родни Бийтън за няколко въпроса — започна с характерния си бавен и малко провлачен глас областният прокурор. — Предполагам, че съдът оценява положението, в което се намира обвинението. След откриването на втория револвер представеният вече така наречен първи револвер, или доказателство номер едно на обвинението, придобива още по-голямо значение… Искам да кажа, че обстоятелствата, при които бе намерен той, вече имат по-голяма стойност.