Выбрать главу

— Съдът ще ви позволи да призовете отново този свидетел, господин прокурор — обяви съдия Канфийлд.

Бъргър сведе глава с благодарност.

— Моля, заемете свидетелското място, господин Бийтън.

Родни Бийтън се изправи от мястото си почти в дъното на съдебната зала и се приближи напред.

Разпитът и на този свидетел бе проведен лично от областния прокурор.

— Господин Бийтън, вие вече бяхте разпитан за намерения револвер, който бе представен от обвинението като доказателство номер едно. Бих искал да насоча вниманието ви, господин Бийтън, към това доказателство, а също и към факта, че от него е бил изстрелян един патрон. Ще ви попитам дали когато двамата с госпожица Лола Стрейг намерихте револвера, не сте забелязали нещо, свързано с липсващия патрон?

— Забелязах, че съвсем наскоро бе стреляно с оръжието — отвърна свидетелят.

Бъргър поклати глава.

— Не, това е ваше заключение. Доколкото знам, вие не сте експерт по оръжията?

— Смятам, че съм точно такъв — засмя се Бийтън.

— И какъв опит имате в това отношение? — попита с известна изненада Бъргър.

— От няколко години колекционирам оръжия. Освен това две последователни години печеля щатското първенство по точна стрелба. Стрелял съм с най-различни видове револвери. Изучавал съм ефекта от различните по форма и тегло патрони, като за целта съм се съветвал специално с производители на оръжия и боеприпаси, а освен това съм правил и собствени наблюдения.

Хамилтън Бъргър не можа да скрие задоволството си.

— И основавайки се на вашите познания, вие категорично твърдите, че от онова оръжие е било стреляно малко преди да го намерите?

— Преди не повече от двайсет и четири часа — уверено отвърна свидетелят.

— Как точно разбрахте това?

— От миризмата на барут, която се усещаше в цевта. Обикновено се получава някакъв по-особен дъх, след като е било стреляно с оръжието. През първите няколко часа миризмата е доста остра, а след това се усеща само един метален мирис.

— Вече посочихте на картата, която бе представена като доказателство на обвинението номер три, приблизителното място, където сте намерили оръжието. Можете ли да опишете как точно изглежда земната повърхност там?

— Когато двамата с госпожица Стрейг забелязахме револвера — започна свидетелят, — той лежеше под боровите иглички, плътно покрили земята. Той бе потънал малко надолу, сякаш някой бе стъпил върху него.

— А някакви следи от борба наоколо?

— Върху боровите иглички не могат да остават следи, но като че от едната страна бяха по-силно притиснати. Фотографската работа ме е научила доста подробно да изучавам следи. Знам съвсем точно какви следи остават, когато по такъв килим от борови иглички преминат диви животни. Дори в първия момент реших, че виждам точно това, след това промених мнението си, защото…

— Вашите конкретни заключения нямат значение, господин Бийтън. Опишете само как точно изглеждаха боровите иглички.

— Ами просто се бяха слегнали.

— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит — обърна се областният прокурор към Пери Мейсън.

— Какво ви отведе точно на онова място, където намерихте оръжието? — попита адвокатът.

— Двамата с госпожица Стрейг избирахме подходящо място, където да монтираме фотоапарат. Отначало планирах да заложа свой капан с фотоапарат точно на юг и на запад от гранитната скала.

— Приблизително на мястото, където открихте револвера?

— Да, сър. В момента тъкмо оглеждах мястото, за да видя дали е подходящо за залагане на фотоапарат.

— А преди това сте проучвали територията на юг и на запад?

— Точно така.

— А забелязахте ли някакви следи, господин Бийтън, когато заедно с госпожица Стрейг попаднахте на револвера?

— Да, сър.

— Значи твърдите, че главната ви цел всъщност е била да забележите някакви определени следи, така ли?

— Да, сър. До известна степен се смятам за изследовател на природата. Когато човек се занимава с нощни снимки на диви животни, които обикновено предпочитат тъмнината, той би трябвало да прояви сериозно умение при монтирането на фотоапаратите. Ако иска да се получат добри и интересни снимки, разбира се.

— И докато правехте този ваш оглед на околността, да сте попадали случайно на заровен в земята будилник, да сте чували характерното тиктакане…