— Винаги ли си отбелязвате часа на снимката?
— Имате предвид часа, когато видя блесването на светкавицата ли?
— Да.
— Винаги си записвам това време.
— Но когато ви помолих да определите точно времето, по което сте видели обвиняемата Милисънт Хардисти да изхвърля нещо като револвер надолу в пропастта, вие не можахте да го направите с категоричност.
— Понякога сверявам часовника си само по предположение, господин Мейсън — засмя се свидетелят. — Когато си отбелязвам момента на снимането с всеки от фотоапаратите ми, аз го правя просто за свое удобство, а не защото точното време има някакво значение. Става дума просто за относително време. С други думи, тези данни се използват единствено за моята лична документация. А за тази цел ми е необходимо приблизителното време на снимката. Всъщност ме интересува колко време след зареждането на фотоапарата той се е задействал, по каква причина и така нататък.
— Разбирам — кимна адвокатът. — Значи е възможно часовникът ви понякога да е дори с половин час напред от стандартното време?
— Ами възможно е, да.
— Проявихте ли вече снимката, която се е заснела, когато Бъртън Стрейг е задействал фотоапарата? — попита Мейсън.
— Да, сър — засмя се свидетелят.
— А да носите случайно копие от тази снимка у себе си?
— Не, сър, не нося.
— Но разполагате с тази снимка, нали?
— Да, сър.
— И какво се е запечатало на нея?
— Ами вижда се Бърт Стрейг, който пресича пътеката.
— Лицето му откроява ли се ясно?
— Да, сър.
— Към фотоапарата ли е извърнато то или гледа встрани от него?
— Към фотоапарата.
— А бързо ли се е движел в този момент според вас?
— Да, вървял е бързо право напред, сър.
— Нещо от околността отразено ли е на снимката?
— Не, сър. На моите снимки обикновено не се вижда нищо или почти нищо от околността. Обикновено нагласявам по такъв начин фотоапаратите, че с помощта на светкавицата и при максимално отворена бленда да получа снимка единствено на преминаващото животно на черен фон.
— А какво е оптичното стъкло на фотоапарата, с който е направена тази снимка, господин Бийтън?
— Техническата характеристика ли ви интересува?
— Да.
— Ами точно на този апарат е от типа Тайлър-Хобсън-Кук, с фокусно разстояние шестнайсет сантиметра.
Мейсън извади от портфейла си сгънатия лист индиго, който Дрейк бе намерил.
— Може ли да се каже, че диаметърът му е като на този кръг индиго?
Бийтън явно стана доста неспокоен.
— А вие откъде имате това?
— Моля ви, отговорете на въпроса ми — засмя се адвокатът.
— Да. Бих казал, че е точно с такъв…
Хамилтън Бъргър се изправи и започна:
— Ваша милост, от доста време се колебая дали да направя възражение. Все пак винаги съм искал защитата да получи пълна възможност да представи своите доказателства. А и освен това забелязвам, че споровете около повдигнатите възражения отнемат повече време, отколкото би се изгубило при отговор на някой дори и неправомерен въпрос. Но независимо от това смятам да направя възражение, ако защитата продължи да задава подобни въпроси на свидетеля, защото…
— Имам още само няколко въпроса и свършвам — прекъсна го Мейсън.
Съдия Канфийлд понечи да направи някакъв коментар, но след това явно се отказа и само измърмори:
— Добре, господин Мейсън, продължете.
— Като специалист по следите обърнахте ли внимание на следите, оставени от Бърт Стрейг по пътеката? — обърна се адвокатът към свидетеля.
— Да, забелязах ги.
— Можеше ли по тях да се направят някакви заключения относно скоростта, с която се е движел човекът?
— Сега вече, ваша милост, просто не мога да не възразя — намеси се Хамилтън Бъргър. — Този въпрос е неправомерен и няма връзка с делото. Нарушават се установените норми на кръстосания разпит.
— Искам да уверя съда, че в случая няма никакво нарушение — обясни Мейсън. — С този въпрос се прави проверка на способността на свидетеля добре да запомня определени детайли, така че са спазени нормативните изисквания кръстосаният разпит да изясни характеристиката на свидетеля. Съдът сигурно добре си спомня, че обвинението се опита да представи този свидетел като специалист по оръжия и по разчитане на следи.