Благодаря и на тези, които критикуваха моята първа книга — без да знаят, те ми помогнаха да не се заблуждавам, че успехът е достатъчен, за да ни направи щастливи.
В едно свое писмо Толстой казва: „Целта на изкуството не е да решава проблеми, а да накара хората да обичат живота. Ако ми кажат, че мога да напиша книга, в която да демонстрирам искрено гледната си точка по всички проблеми на обществото, не бих отделил и час за подобна творба. Но ако ми кажат, че това, което пиша, ще бъде четено след двайсет години от онези, които сега са деца, и че те ще се смеят, ще плачат и ще обичат живота чрез моите страници, тогава бих посветил на тази книга всичките си усилия.“
Това е единствената причина да пиша — защото обичам живота заедно с всичките му сенки. Ако дори само един читател го обикне малко повече благодарение на тези страници, аз ще бъда доволен.
Затова ти благодаря, читателю, който изслуша тази история като морска песен от раковина. И се надявам при четенето да си изпитал каквото изпитах аз в писането — малко повече любов към живота и състрадание към човека.