Смазана по случай тържествения ден, веригата на велосипеда се плъзгаше плавно като роман със съвършена фабула. Учителят не принадлежеше на тази тълпа; той бе част от тълпата на своите автори и мястото му беше сред техните страници, където нямаше скука, анонимност, рутина. На страниците всичко бе винаги ново — създаваше се непрестанно, сплетено в съвършена прегръдка с въображението, и караше света да се върти в най-точния ритъм. В романите имаше живот без моменти на отегчение и учителят въртеше педалите в един свят, доведен до съвършенство от неговото въображение, без да чува клаксоните, които сигнализираха за необятното и коварно несъвършенство на живота.
Очакваха го страниците на „Одисея“, които щеше да обяснява утре. Чувстваше се почти виновен, че е оставил Навзикая да крее в мечти, а Одисей да спи сред храсталака на вълшебния остров на феаките.
Най-напред обаче трябваше да погледне Стела в очите и да чуе разпалената й реч за онова важно нещо.
Намали скоростта и слезе в движение, прехвърляйки тежестта си върху единия педал, докато велосипедът продължаваше напред, сякаш надарен със собствен живот. Изяществото на този жест, тъй неочакван и същевременно майсторски, винаги го караше да се чувства съвършен. Върза с верига велосипеда за един стълб по-скоро за да не падне, отколкото да го опази от кражба — подпорката отдавна се беше строшила. „Пътуващ Парнас“ беше малка книжарница с две витрини, чаровен щанд за стари книги и малко фургонче за търговия по улици и площади. Семейна книжарница, където книгите бяха част от семейството. Отвъд прага го посрещнаха миризмите на нови книги и погледите на кориците — именно те гледаха него, а не той тях. Книгите бяха като деца — всяка имаше свой приятен аромат, свои очи и свои капризи. Той обичаше да чете анотациите, често дори не докрай, и после да фантазира за продължението, като го смесваше със съдържанието на следващата книга.
Една корица го гледаше с очите на дете, облечено като възрастен мъж — поглед от долу на горе, изненадан и боязлив. Канеше се да прочете анотацията, когато закачлив глас извика:
— Господин учителю!
Вдигна глава и зърна две очи като глицинии — очите на една жена, малко по-млада от него, която го гледаше със смесица от ирония и нежност.
— А ти какво правиш тук? — попита с усмивка той.
— Търсех една книга…
Всеки път, когато трябваше да си кажат нещо, го правеха чрез книга, криеща в заглавието, корицата, рекламата или съдържанието си тайно послание като бутилка в океана. Стела беше дъщеря на собствениците и им помагаше в работата. Бе влязла в живота му, както става с книгите, към които изпитваш внезапно влечение, като късче от душа, изгубено в незапомнени времена. Всичко започна преди три години, когато по време на първото си назначение той влезе в тази книжарница близо до училището и попита:
— Имате ли „Думите, които ти дължах“ от Педро Салинас?
Докато оглеждаше рафтовете, тя тихичко нашепваше:
— Моля? — попита той.
— О, нищо, запомнила съм някои негови стихове — отвърна тя и вдигна ръка към книгата, сякаш сочеше жив човек.
Усмивката, с която придружи тези думи, бе като съвършена рима върху лицето й. Боговете даряват само първия стих, после поетите имат задачата да останат на висота и при следващите. Така е и с любовта — тя идва като небесен дар, а после всичко е в наши ръце, трябва да вложим смелост и труд, за да я сътворим, без да се боим от собственото си несъвършенство.
— Как си? — попита сега той.
— Като хубава книга на петдесета страница — отвърна тя със сравнението, което бяха измислили за описание на чувствата.
В случая — неизвестна, но сигурна радост. „Книга, зарязана на десета страница“ означаваше силна болка, „книга, прекъсната на предпоследната страница“ — връх на желанието или страх, че нещо ще свърши твърде бързо.
— А ти как си? — попита на свой ред Стела.
— Имам интересен клас, ще свърша отлична работа — отговори той.
— Попитах как си, не какво ще правиш.
Учителят сведе поглед към корицата на книгата, която още държеше, търсейки отговора в хартиените детски очи, за да избегне другите, живите, които се взираха в неговите. После тя добави:
— Помисли ли?
— За какво?