— Имаш много красива стопанка!
Момичето се изчерви. Тогава Джулио се приближи и започна да задава въпроси, да я гледа в очите и да пристъпва все по-близо. Движеше ръце като фокусник.
— Как се казваш?
— Сара.
— Сара… Хубаво име.
— Благодаря.
— Да си разменим телефонните номера?
— Разбира се!
В такива моменти Джулио осъществяваше своите малки шедьоври. Застанал плътно до нея, уж да види дали записва правилно номера, той приближи устни до ухото й, за да я разсее и неусетно плъзна ръка в чантата й.
— Хайде, чао.
— Чао — отговори объркана тя.
— А кучето как се казва?
— Аргос.
— Като кучето на Одисей ли?
— Ами не знам… Баща ми го избра.
— Чао, Аргос. Чао, Сара.
Обърна й гръб и я остави да стои, унесена в мисли. Зад завоя разтвори шепа и видя на дланта си чисто ново червило. Пъхна го в раницата си и продължи. Беше непобедим. Нищо не можеше да му се опре.
От нямане какво да прави влезе в църквата до парка. Харесваше тишината на църквите и гробищата. Седна на една пейка в дъното и остави раницата на пода, за да коленичи. Прохлада и полумрак. Отпред няколко стари жени мънкаха нещо неясно, а стенописите приличаха на комикси в оскъдната светлина. Вгледа се във фреската на купола — един разпнат мъж и една разплакана майка, която докосваше нозете му с устни, а до нея един младеж се мъчеше да я подкрепи. Цяла минута не откъсна поглед от тази сцена. Помисли си, че дори няма майка да заплаче за него. Къде беше майка му? Къде живееше? Какво гледаше в този момент? Мислеше ли за него понякога? Никога нямаше да узнае. Такъв беше договорът. Знаеше само, че е забременяла в гимназията. От кого? Беше останал без баща още преди да се роди. Но нямаше да позволи животът да го разпъне на кръст. Щеше да си отмъсти.
Излезе от църквата и влезе в близкото заведение — едно от онези барчета с happy hour по осем евро. Седна и изпрати телефонно съобщение. Сервитьорката се приближи — беше забравила да си обезкосми ръцете, но пък бе посветила цялото си внимание на виолетовия лак за нокти. Джулио си поръча най-силната и горчива бира, после започна да пие на малки глътки, увлечен в любимото си занимание — да наблюдава хората, да следи жестовете им.
Някакъв мъж се мъчеше да омае с приказки една лъскава блондинка, но начинът, по който повдигаше вежди и закриваше устата си с длан, издаваше, че я лъже. Тя бе подвила устни в иронична усмивка и не криеше, че разбира това, но приемаше играта и се поддаваше на изкусителните му думи.
Две момичета си приказваха и привидното любопитство на едното от тях всъщност бе израз на дълбока завист, както разкриваха здраво стегнатите пръсти около чашата въпреки престорения интерес в широко разтворените очи. Другата пък жестикулираше прекалено и по всичко личеше, че описва подробно някакво сантиментално приключение.
Джулио откриваше лъжата навсякъде. Жестовете на мъжете и жените неизменно разбулваха техните намерения. Още от малък се бе научил да не вярва на никого. Постепенно придоби умението да разпознава по лицето или по движенията на ръцете дали някой иска да го измами, подлъже или удари.
Помнеше ноздрите на онзи звяр: леко се разширяваха, преди да избухне, а по ръцете му пробягваха тръпки и пръстите почваха да потропват по масата. Веднага след това ставаше и започваше да пердаши първо жена си, после него. Вече имаха три деца, но бяха взели още едно заради държавните помощи за осиновители. Той пиеше. Тя беше добра, но един ден избяга с родните си деца и повече не се върна. След това Джулио мина през други семейства, някъде оставаше по-дълго, другаде по-кратко, но никой не искаше толкова голямо дете. Никой не искаше такъв като него. Такъв, който мълчи и те гледа с ледените очи на демон. Който изчезва, без да каже и дума. Така попадна в дом за сираци и всекидневното скитане се превърна в единствения му начин да стои по-настрани от тази бърлога. Но поне имаше къде да подслони глава.
Влизането на една млада жена прогони тия мрачни мисли. Приличаше на фламинго — слаба, стройна, с дълги крака, стегнати в леки сандали, чанта на рамото, черна коса, черни очи, червени устни, бадемова кожа. Двете момичета се завъртяха да я огледат, мъжът с блондинката също я стрелна с поглед, който смъкваше дрехите й като обвивка на бонбон. Джулио долови реакциите им: мъжът я желаеше, двете момичета й завиждаха. Очи, които поглъщат; очи, които убиват.