Но понякога обичта изгаря. Защото малко по малко нишката изтънява от същата тази топлина, която я кара да свети.
5
Първият час е най-труден, защото събира заедно миналото и бъдещето. Миналото е мекото легло и завивката, способна да те опази от всяко нападение на реалността, се смесва с бъдещето на цял ден уроци и домашни. Първият час е изпълнен с носталгия и отчаяние — убийствен концентрат за когото и да било, особено когато си на четиринайсет години и самата мисъл за нещо „първо“ е достатъчна, за да те смаже. Можем само да си представим какво е, когато мисълта се превръща в действителност например първо изпитване.
Пред входа на училището, откъм кофите за боклук, където си бяха уговорили среща, Марта поздрави Маргарита с една здрава прегръдка, после я накара да изслуша някакъв много оригинален хороскоп, който следяла редовно. Разпечатвала го всяка сутрин, преди да реши какво да облече, и цял ден го носела в джоба си. На четиринайсет години всяка вяра помага да се предпазиш от реалността и ефектът й нараства, колкото е по-преносима. Хороскопът на Марта гъделичкаше самочувствието й с обещания за неочаквани възможности и утоляваше жаждата й за необикновени събития, за да се увери, че и нейният собствен живот не е чак толкова обикновен.
Маргарита беше зодия Лъв и днешният й хороскоп говореше недвусмислено: „Да познаваш врага си е половин победа. Избягвай всеки непознат враг, а ако не можеш, приеми отстъплението за победа.“ Марта се разсмя, след като й го прочете, но Маргарита изтръпна от предчувствие за наближаваща беда.
Учителката по математика влезе с десет минути закъснение и взе да се оплаква от транспорта, от финансовите закони и глобалното затопляне, което не предвещаваше нищо добро. Беше над петдесет, носеше джинси въпреки размерите на задника си и мъкнеше торби, в които моркови и грозде се смесваха с контролните по математика. След една прибързана проверка, при която прескочи поне половината имена, тя започна по същество:
— За днес трябваше да преговорите две-три нещица… Да видим докъде стигнахме… Някой да ни помогне…
Гласът й беше спокоен, сякаш изреждаше списък за пазаруване, и от това страхът се изписа още по-силно по лицата на учениците. Някои инстинктивно свиха глави между раменете си, други изведнъж проявиха подчертан интерес към обувките си, трети се преструваха на безразлични.
— Ти! — възкликна учителката и погледът й се стрелна като мълния през класната стая.
Раздаде се колективна въздишка на облекчение, но никой не помръдна.
Марта прошепна с неволна усмивка:
— Знаех си, моят хороскоп никога не греши.
— Е, как се казваш? — изграчи учителката.
Всички мълчаливо се втренчиха в Маргарита, която едва смотолеви името си.
Учителката, която междувременно си бе сложила чифт розови очила, каквито се продаваха за пет евро в магазините за цигари, я изгледа доброжелателно.
— Ставай, ставай… Ела на дъската. Няма страшно, това е само преговорче.
Никога не се доверявай на умалителните или ласкателните слова от устата на учител — те винаги са прелюдия към бедствия, каквито човешкият език не е в състояние да опише.
Мислейки за хороскопа, Маргарита остана неподвижна, сякаш не ставаше дума за нея. Съучениците й се колебаеха между желанието да стане, за да спаси от мъчението някой друг „доброволец“, и надеждата да не стане, за да видят реакцията на учителката. Това е най-хубавото в училище — да срещнеш други възрастни и да разбереш, че има и по-скапани от родителите ти.
Маргарита мълчеше и не помръдваше, вцепенена от страх.
Учителката вдигна вежди и свали очилата си.
— Е? — строго я подкани тя.
Маргарита се изправи с омекнали крака. Бавно тръгна напред, но докато посягаше към тебешира, стомахът й се разтърси от спазми и цялото съдържание на закуската й се лепна върху дъската.
Целият клас настръхна. Русата прошепна:
— Отврат!
Отначало учителката не осъзна какво е станало, защото търсеше в учебника страниците с уроците, които бе дала за преговор. Когато си даде сметка за ситуацията, тя скочи на крака, изтича покрай Маргарита, която се превиваше от срам, излезе в коридора и изкрещя: