Двете момичета се обуха и едва сега Маргарита забеляза, че десният кец на Марта е с бели връзки, а левият — с жълти. Тръгнаха към вратата и изведнъж Маргарита изпита страх да застане пред непознати. Би трябвало да им каже нещо, но какво? Към това се прибавяше и притеснение — не беше официално поканена на обяд и кой знае какво щеше да каже майка й, когато се прибереше. Такива неща не се правят.
Вратата се отвори и една жена с прическа като буйна експлозия ги поздрави с пирует, при което широката пола на странната й оранжева рокля се изду като камбана.
Маргарита искаше да избяга. Нямаше да излезе жива от тази къща на хора, които говорят с дърветата и отварят вратата с танцова стъпка, облечени като дами от приказките.
— Мамо, това е Маргарита, днес ще обядва у нас.
— Чудесна идея. Така ще имаме още една почитателка на моята неустоима кухня! Видя ли каква рокля уших за ролята на Миранда? Представяш ли си я на белия плаж с тази рокля?
Марта я обиколи, докосвайки плата, после ахна от възхищение.
— Искам я!
— Но тя е за комедията, Марта.
— А моят живот да не е трагедия?
Двете се разсмяха от сърце, а Маргарита ги гледаше, без да прекрачва прага. Марина, майката на Марта, й се усмихна широко и размаха ръка към вътрешността на къщата. Имаше искрящи кафяви очи като тези на дъщеря й, тънки устни и бледа порцеланова кожа.
— Благодаря, госпожо — каза Маргарита. — Извинявайте, че идвам без предупреждение… но… Марина не успя да отговори, защото в хола нахълта момче на десетина-единайсет години с червена тротинетка.
— Ти коя си? — обърна се то към Маргарита.
— Приятелка на Марта.
— А как се казваш? — попита хлапето иззад кръглите си очилца.
— Маргарита.
— Готина си, макар че изглеждаш малко шантава.
Маргарита се смая — точно тук да я нарекат шантава…
Марина разроши чорлавата коса на сина си.
— Той винаги казва каквото мисли… Имай търпение, ще свикнеш.
— Аз съм Марко. Знаеш ли, че хлебарките могат да живеят девет дни без глава?
— И след това умират ли? — заинтригува се Марта.
— От глад — обясни Марко много сериозно.
— Значи, ако ти откъсна главата, ще можеш да караш още девет дни?! — разочарова се Марта.
— Ти просто завиждаш, защото не знаеш нещата, които никой не знае… — Марко затвори очи, приведе глава наляво и скръсти ръце. — Невежа! — добави той, после отстъпи назад и подкара със замах превозното си средство.
— Марко е най-големият специалист по нещата, които никой не знае — обясни Марта на Маргарита, която вече се чудеше как да избяга от този цирк. И без това в момента животът й беше пълен с твърде много неочаквани сътресения, та да добавя към тях и още хаос.
Отгоре на всичко, докато Марта се отправяше към стаята си, а Марина се запъти към кухнята, две абсолютно еднакви момиченца изникнаха в коридора с намерението да импровизират някаква смахната хореография под звуците на поп музика в стил Лейди Гага. Подскачаха с ръце на кръста и въртяха глави, размахвайки дългите си руси плитки. Марта се включи в танца и двете сестрички се вкопчиха в нея, сякаш бе пристигнала кралицата на спектакъла. Те заръкопляскаха и почнаха да следят движенията й, опитвайки се да ги имитират. Марта беше страхотна, движеше се като Шакира. Маргарита гледаше сцената, вкаменена от смайване. Момиченцата забелязаха това и я хванаха за ръцете от двете страни.
— Можеш ли да танцуваш? — попита Паола.
— Можеш ли да танцуваш? — попита Елизабета.
— Не много добре… — призна Маргарита.
— Тогава ще те научим — каза Елизабета.
— Да, ще те научим — повтори Паола.
— Прави като нас — каза Елизабета.
— Като нас — повтори Паола.
Двете застанаха една срещу друга, събраха ръце зад главите си с разперени лакти и започнаха да се люшкат предизвикателно като шестгодишни ориенталски танцьорки. В търсене на подкрепа Маргарита се озърна към Марта, която продължаваше да танцува в опиянение. Тогава тя също опита да се отпусне във вихъра на музиката и започна да се движи както можеше. На два-три пъти Марко прекоси танца с тротинетката си и презрителната му физиономия подсказваше, че поставя жените на първо място в списъка на нещата, които никой не знае.
Всички бяха толкова луди, че Маргарита постепенно престана да се срамува и почувства как радостта завладява краката й. Сега танцуваха по двойки, макар че Маргарита нямаше представа коя от близначките я е избрала. Не я интересуваше — искаше само да се смее и да танцува.