Пред него се разкриваха очертанията на града — назъбена линия от покриви, комини, антени и градини. Да, градини. Имаше покриви, превърнати в импровизирани оазиси, миниатюрни горички, експлозии на живот сред бетона. Сградите приличаха на каменни дървета, увенчани със зелени корони. Искаше да живее на такъв таван, който гледа право към небето и се преструва, че епохата на горите не е отминала и все още има неща, сътворени от природата, а не от човешка ръка. „Красотата и свободата са достатъчни, за да живееш“, би казал един от любимите му герои, Алекс Супертрамп, търсейки убежище сред чистите ледове на Аляска, далече от лъжите и човешката злоба.
Ако имаше такава тераса, щеше да засади на нея голямо дърво, чиито корени постепенно да обгърнат по-долните етажи. Би искал да се изкачи на върха на това дърво, оттам да погледне целия свят и да се слее с ветровете, които веят над всичко и всички. Би искал да има къща със здрави стени, а не разядена от мухъл и старост. Би искал светът да е гостоприемно място и красотата да стане достъпна веднъж завинаги. Би искал да има някого до себе си.
Остана на покрива до монотонния сигнал на последния звънец. Не го потърси никой, освен вятъра. Това бе неговата свобода — да не го забелязват. Извади черния бележник, който винаги носеше в джоба си, намери добре познатата страница и прочете:
Такива стихове пишеше тайно. И се срамуваше.
Той изгаси последната цигара, след като я беше изпушил до филтъра, и се запита дали да бъдеш недоволен означава да бъдеш човек. Разпери ръце над покрива, осеян с петна от изсъхнали лишеи, и си пожела поне една малка частица от небето да влезе в него, да си намери място и да остане там.
— Как си? — попита неуверено Марта от другия край на телефонната линия, докато слънчевите лъчи почваха да гаснат, победени от неусетното и неизбежно прииждане на есенния здрач.
— Горе-долу — отговори Маргарита. — Какво имаме да правим за утре?
— Онзи младият учител е луд! Дрънка по-странни работи от всеки друг. Каза ни, че страшно много думи идват от латинския, а ние ги ползваме, без да знаем. Например някои от имената на месеците. Знаеш ли, че месец март е наречен така, защото бил посветен на Марс, януари — на Янус, юни — на Юнона…
— Ама че забавно… Само че месеците в училище са си все същите, дори и да им сменим имената…
— А после ни обясни какво означава думата интелигентен! — каза Марта, опитвайки да разчупи стената, издигната от Маргарита.
— Ммм? — престори се на заинтригувана Маргарита.
— Това идва от intus — „вътре“, и legere — „чета“. Тоест интелигентен е онзи, който умее да вижда вътре в нещата, хората и фактите. Той каза, че важното е не да трупаш много опит, а да умееш да извлечеш същината от онова, което си преживял — обясни Марта.
— А…
— И освен това смята, че дори името на футболния отбор „Ювентус“ е латинско и означава „младост“. Момчетата изпаднаха във възторг и някои го попитаха дали „Интер“ и „Милан“ не идват пак от латинския…
— А за утре? — попита Маргарита.
— Трябва да открием произхода на някои думи. Да ти ги продиктувам ли?
— Казвай.
— Пиши: спекула, милитаризъм, либерален, студио, квадрат, натура, скулптор, нормален… и освен това…
— И освен това?
— Трябва да научим наизуст първото склонение: rosa, rosae.
— Първото какво?
— Има го в учебника. Ако искаш, после ще ти обясня.
— И това ли е?
— Да, но не забравяй да си донесеш „Одисея“, защото от утре започваме да я четем. Той разпредели героите и трябва да се подготвим за четене на глас. Казва, че така ще се научим да чуваме гласовете на героите, а оттам и сърцата им. Вярно е, и в театъра става така. На мен учителят ми харесва, защото ни вярва… има страст… Аз ще чета Пенелопа, жената на Одисей. Адски съм развълнувана, сега сядам да се подготвя!
— Ами аз… трябва ли да направя нещо? — попита Маргарита тревожно.