От коридора излезе портиерът, обут с високи гумени ботуши, и се приближи до директора, който трепереше край входа и внимаваше да не си намокри кожените мокасини. Поговориха.
Директорът се обърна и без да повишава глас, каза на тия, които стояха най-близо до него:
— Всички да се прибират, училището е наводнено.
Новината се разнесе като бурна вълна и когато достигна стотиците ученици, струпани около сградата, породи нови тревожни въпроси за потвърждение и подробности. Накрая избухна радостен вик — всичко бе вярно, нямаше да има училище.
„Красотата и свободата са достатъчни, за да живееш“, каза си Джулио.
Учителят по рисуване сгъна вестника и си тръгна. Маргарита продължаваше да гледа като хипнотизирана как фасадата бълва вода. Джулио я наблюдаваше отдалече. Тя приличаше на слисано щастливо дете и заслугата за това бе само негова. Доволен, той също се усмихна. Изгаси цигарата и докато се провираше през тълпата, мина край младия учител, който, обзет от някакво Дионисиево безумие, изкрещя:
— Учениците от девети „А“ в парка с мен!
Учениците любопитно се завъртяха към него. Джулио спря. Двамата се погледнаха в очите — същите тези очи, които се търсеха снощи в мрака, без да го знаят. Това продължи само миг, но всеки от двамата надникна в душата на другия. Джулио се запита как може този млад мъж да е толкова глупав, че да си прахосва живота с подобна професия. Учителят се запита откъде у момчето тази самонадеяност, за да отправи такъв поглед към преподавател. После вдигна ръка, стискайки „Одисея“ като пътеводител, и пак изкрещя:
— Учениците от девети „А“ с мен!
Измъкна се от навалицата и след него се проточи върволица момчета и момичета, смаяни от невероятните новини, които денят сипеше също тъй щедро, както водата, бликаща по фасадата.
— Нали ти казах! Нали ти казах! — повтаряше Марта, подскачайки около Маргарита. — Никога не греши.
— Кой?
— Хороскопът…
— Къде отиваме? — попита русата хубавица, която се притесняваше, че не е с подходящи обувки за разходка.
— В парка — отговори учителят, като че това бе най-очевидното решение.
— В парка? — повториха няколко ученици. — Какво ще правим?
— Ще учим — каза той.
Младежите си шушукаха, питаха се как ще приключи тази история. Някои се оплакваха, защото биха предпочели да се приберат още сега.
Облян в пъстри багри и светлина, паркът край училището приличаше на облак конфети, хвърлени в синевата на този ден. Учителят поведе класа към средата на моравата, където застана на фона на един огромен дъб. Накара учениците да насядат в полукръг на тревата, сякаш се готвеше да изпълни някакъв древен горски ритуал. Русата търсеше място, където да не изцапа белите си панталони.
— Можете и да легнете — каза учителят.
— Да легнем? — рязко попита Марта, без да се притеснява от факта, че говори с учител.
— По корем. Или на една страна — обясни той с лека ирония, имитирайки с дясната си ръка двете хоризонтални пози.
Все по-заинтригувани от това приключение, учениците се отпуснаха на свежата мека трева, без да откъсват очи от усмихнатото лице на учителя. Тревата, листата, дори и самата земя сякаш излъчваха нежен аромат.
— За днес никакъв латински! Нека се посветим на Омир — заяви той, като че говореше за приятел, с когото са пили снощи.
Надигна се шепот, играта бе свършила.
Минувач с куче спря да погледне тази група деца, събрана около един дъб, и някакъв възрастен, който жестикулираше като дете. Момиче със слушалки в ушите намали скоростта на сутрешното си бягане и извади едната слушалка, за да разбере какво става.
— Знаете ли кой е измислил синонима на „училище“, думата „школа“ — попита учителят, размахвайки „Одисея“.
Тишина.
— Омир! — провикна се Алдо с детски блясък в очите.
— Почти позна… — усмихна се учителят.
Над класа избухнаха спонтанни аплодисменти, а Алдо вдигна ръце, сякаш бе вкарал гол на стадиона „Сан Сиро“. Учениците се разсмяха неудържимо. В очите им грееше щастието на хора, открили вярната връзка между обич и знания. Зениците им бяха разширени, макар че никой от тях не бе пушил, а тревата им служеше само за сядане.
— Гърците са измислили думата „школа“, която произхожда от schole. И знаете ли какво означава? — попита учителят.