Джулио дръзко навлизаше в безлюдните улички, защитени с железни прегради, за да не минават велосипеди и мотопеди. Маргарита се опитваше да го спре, защото се страхуваше. Лабиринтите на този огромен стомах можеха всеки момент да ги смелят. Лабиринти от стени, стълбища и тесни улички. Като вътрешности на хищник.
— Джулио? Къде си?
Джулио бе изчезнал в един двор, където ухаеше на градински чай и босилек. Червено мушкато цъфтеше край едно изображение на Дева Мария — от онези, които моряшките съпруги заръчвали да им се изрисуват като благодарност към Майката на всички моряци, задето съпрузите им са се прибрали у дома живи и здрави.
— Джулио…?
Внезапно сполетяна от страх и самота, Маргарита си спомни какво бе направила: бе избягала от родния си град с едно момче без шофьорска книжка; бе задигнала колата на майка си, за да търси баща си, без дори да знае къде. И всичко това само по нейна вина. Лошо й се пишеше. Защо животът е толкова труден? Защо трябва насила да се губим из лабиринта, за да намерим изход?
Тя седна на едно каменно стъпало. Като платната на отплаващи кораби над нея се издуваха проснати дрехи, а от всички открехнати прозорци и мрачни галерии прииждаха чудовищата на Андреа. Тя се хвана с две ръце за главата.
Джулио се приближи и седна до нея. Прегърна я, както мидата прегръща своята перла. И всички чудовища пропълзяха обратно в дупките си.
— Ела.
Той я въведе в едно китайско магазинче с евтини дрехи. Имаше и спасителни жилетки, чадъри и разни предмети с неясно предназначение. Жена на неопределена възраст пристъпи към тях.
— Може помогне?
— Бански, моля — каза Джулио, посочвайки Маргарита.
— Всички цветове — отвърна жената, сочейки щанда, отрупан с бански костюми в крещящи цветове.
Маргарита се усмихна — жената говореше точно като в рисувано филмче.
За да я разсмее, Джулио й предлагаше най-грозните модели, а тя се отбраняваше.
— За нищо на света няма да го купя, тук дори няма къде да го пробвам…
— Това идеално подхожда на очите ти — каза Джулио, показвайки един бански в коралов цвят.
— Мислиш ли?
— Да, идеално! — потвърди Джулио и повдигна костюма към лицето на Маргарита, която се изчерви.
За да прикрие притеснението си, тя прехвърли от ръка в ръка двете парчета плат. За нищо на света не би позволила Джулио да я види по бански. Поне да бе взела любимия си, на бели и сини шарки. Защо не се сети?
— Може ли да го пробвам? — попита тя.
— Да, там.
Маргарита влезе в пробната, опита се да затвори добре завесите и се озърна да види дали Джулио не я гледа, но той се беше зазяпал в някакви статуетки на дракони и кучета.
Погледна се в огледалото, което не я побираше цялата. Мършаво тяло, тънки крака, невзрачно лице. Но Джулио бе казал, че цветът й отива, и имаше право.
— Взимам го — каза тя, излизайки от пробната, вече облечена.
— Петнайсет евро.
На Маргарита й оставаха само пет евро. Беше платила пътната такса, пое половината цена на бензина и сега се срамуваше да признае, че с това се изчерпват всичките й финанси.
Влязоха в една пекарна и купиха килограм фокача, пълнена със сирене и лук. Хълмът Света Ана ги очарова със смесицата от прясно измазани оранжеви стени и напукани фасади с оголена каменна зидария. Попаднаха на едно малко и криво площадче, закътано между розови, червени и жълти стени; зелените щори с бели рамки вдъхваха живот на фасадите. Бяла котка се надигна от тревата под една огромна благоуханна липа и дойде да се завърти около тях. Сетне ги последва, привлечена от мириса на фокача. Изкачиха се по една малка уличка, наречена „Бакерния“, която свързваше като нишка стария град с хълма. Нишка, вплетена между древните стени, с ивица от червени тухли по средата, ниски стъпала в сиво и червено от двете страни и железни перила за старците. Разцъфнали ружи, клонки на мушмули и праскови се протягаха над градинските зидове, щорите бяха наполовина вдигнати, както е прието по тия места, и напомняха примижали очи, гледащи кой минава. Седнаха върху ниската ограда на една миниатюрна градина, откъдето се разкриваше късче море. Под съвършената синя линия се разстилаха назъбените очертания на сивкави покриви. Десетки чайки плуваха в светлината.