Момчето се изчерви от срам.
Никой не смееше да гъкне, но всички се питаха от коя ли планета е избягал този учител. Другите идваха от Марс, но този трябваше да е от някое още по-далечно и затънтено място…
— При проверката се отговаря на латински! „Отговарям“ на латински е respondeo, оттам идва съвременната дума „кореспонденция“. Когато кажа името ви, от вас се очаква да отговорите с „Тук съм“ на латински.
Едно мършаво хлапе с личице като муцунка на обидено коте вдигна ръка.
— Как се казваш?
— Алдо Чеки.
— Loquere.
— Не е Лука, а Алдо — пошушна някой.
— Казах „говори“ на латински, в повелително наклонение.
— Адски шибан е тоз латински. И какви са тия числа? Да не сме в час по математика?
Учителят се вгледа в тавана и изпрати натам тежка въздишка.
— Нека си изясним някои неща. От днес нататък думата „шибам“ и нейните производни са забранени в тази стая. Тук се използват италиански прилагателни и се търсят най-подходящите за нюанса, който искате да придадете на някоя дума: хубав, интересен, интригуващ, очарователен, забележителен, приятен, забавен, изящен, елегантен, хармоничен, уравновесен, вдъхновяващ, вълнуващ, привлекателен, страстен, любопитен, благороден, достоен, знаменит, ценен, удивителен… И тъй нататък! И още нещо: показателното местоимение е този, а не тоз. Този латински. Алдо, бях ли достатъчно ясен?
— Исках само да попитам какви са тия числа на черната дъска…
Учителят пристъпи към дъската и до числото 5000 добави „часа“. После до 1000 — „дни“. Накрая до 5 — „години“.
— Толкова време ще трае вашата любовна история.
Разсмяха се всички, освен Маргарита.
— Това, което започва от днешния час, е една петгодишна история, съставена от тези числа. Всяка учебна година има двеста дни и хиляда часа. Представяте ли си? Пет хиляди часа, хиляда дни, пет години. Толкова време ще прекарате в гимназията, ако не броим онези, които може толкова да харесат някой клас, че да решат да го повторят… Цялото това време трябва да послужи за нещо. Иначе единствената цел ще се сведе до отбиване на номера. Вече не сте на възраст да правите и най-простите неща само защото така ви казват родителите. До днес те са решавали всичко. Дошъл е моментът сами да вземате решения. Ето за това служат петте години гимназия. Който знае повече, той мрази време да прахосва! — Огледа ги, за да види дали някой е разпознал цитата от Данте, но лицата им бяха безизразни. Продължи: — Вълшебно време, когато можете да се посветите на неща, които едва ли ще повторите през целия си живот. Време да откриете кои сте и каква история сте дошли да разкажете на този свят. Не понасям да гледам младежи, които завършват училище и не знаят дали да се хванат на работа, или да влязат в университет и какво точно да учат там. Това означава, че са хвърлили на вятъра тези пет хиляди часа, тези хиляда дни. Единственият начин да открием своята история е като опознаем историята на други хора — реални и въображаеми. И ще направим това чрез литературата. Само който чете и слуша чужди истории, открива своята. Днес започваме пътешествие с тези координати из това необятно море. Аз ще бъда с вас само тази година, освен ако не ме назначат и за следващата. Така или иначе, ще се трудим усърдно като на кораб, където всеки изпълнява задълженията си. Ето защо всеки път ще правя проверка. За да знам дали приемате предизвикателството, дали все още плавате с мен.
Той млъкна и закрачи между чиновете, оглеждайки учениците си един по един.
Върна се на катедрата, хвана дневника и каза:
— Пет хиляди часа, хиляда дни, пет години, за да откриете своята история във възрастта, предназначена за това. Съгласни ли сте?
В стаята се възцари тишина. Никой не смееше да попита дали това е шега или игра. Смесицата от строгост и очарование пораждаше колебание у децата, все още неспособни да придават форма на своя живот.
Учителят пристъпи към дъската и написа:
Inde quippe animus pascitur, unde laetatur.
— Удивително! — обади се Алдо. Личеше, че е умно и схватливо момче.
Целият клас прихна. Учителят не обърна внимание.
— Знаете ли какво означава?
Едно луничаво момиченце тръсна енергично глава, изразявайки всеобщото недоумение. Този учител беше странен, но поне интересен.