— С превара ли?
— Онова бялото…
— Извара!
— Пизвара. Да, с извара!
— Нека да е с извара… Бягай първо да си измиеш ръцете!
Андреа хукна към банята, повтаряйки „извара“ като магическо заклинание, което би накарало Маргарита да се появи от нищото.
Тереза гледаше Ариел в стъкления аквариум. Искаше й се да бъде като тази рибка и да забрави. Да забрави Пиетро, Маргарита, Елеонора… всичко. Но не можем да забравим любовта и болката. Може би защото съставляват живота.
Момчето отвори очи. Не знаеше името си. Медицинска яка държеше главата му неподвижна. Лицето му изгаряше, ръцете бяха отпуснати покрай тялото и в едната от тях влизаше тръбичка, свързана със стъклен флакон, закачен над него. Вътре равномерно падаха и избухваха капки. В леглото до него спеше някакъв мъж. Нямаше никой друг. Изведнъж в паметта му изплуваха образи. Пътят. Полицейска кола и размахана палка. Газ. Писък на момиче. Желязна ръка сграбчва отдясно колата и я отмята настрани. Върти я като торнадо, отново и отново, докато накрая я запокитва в някаква неестествена нощ без светлини и болка.
До леглото се приближи жена в бяло.
— Как се казваш?
— Къде е Маргарита?
— Хей, тук аз задавам въпросите.
Тя започна да масажира краката му.
— Усещаш ли ги? Опитай се да ги раздвижиш…
— Естествено, че се движат — каза той и седна с котешка пъргавина.
— Какво правиш? Без малко да си строшиш гръбнака! Не мърдай!
— Къде е Маргарита? — изкрещя объркано той.
Сестрата лекичко го бутна назад. Той опита да се съпротивлява, но нямаше сили.
Отново потъна в сън, пълен с ръце и нокти, но не успя да извика.
Тръбата в нейното тяло беше като безкрайна нишка — излизаше от устата й, стигаше до небето, пробиваше облаците и се обвиваше около едно дърво с бели листа на Луната, близо до американското знаме. Маргарита се изкачваше по тази нишка и успяваше да запази равновесие, макар че трябваше непрекъснато да балансира с ръце. Изкачваше се стъпка по стъпка. Най-напред срещна прозорци, зад които жени и мъже работеха, караха се, обичаха се. Тя спря да погледа покривите на града, в който имаше всичко: куполите на Флоренция и небостъргачите на Ню Йорк, покривите на Генуа и кулите на Париж. Озова се в компанията на лястовички и рибарчета, по-нагоре срещна чайки и орли. Някои от тези птици кацаха по нишката и когато тя бавно се приближаваше да поговори с тях, те изведнъж излитаха, пораждайки лек трепет, който я принуждаваше пак да се бори за равновесие. Луната ставаше все по-голяма и тъмнината вече беше навсякъде, а нишката блестеше ярко като сребро.
Тогава видя човешки силует да се задава отгоре. Някой слизаше от Луната. Как биха могли да се разминат на тази нишка? Невъзможно. Някой трябваше да се върне назад; може би щеше да се наложи тя да му направи път. Погледна го. Беше мъж. Силуетът му се очертаваше на лунния фон като в черно-бял филм. Той също размахваше ръце в търсене на равновесие.
Имаше бели очи и дълга черна коса. Изправени лице в лице, те се опитваха да балансират, но усилията на единия застрашаваха равновесието на другия. Постепенно започнаха да извършват едни и същи движения и постигнаха съвършена хармония. Но не знаеха как да се разминат и да продължат пътя си.
Гледаха се, без да намират решение. Тогава морето под тях им прошепна една идея.
Тя се приближи до устните му и той я целуна. Ръцете им се поклащаха в небето, за да запазят равновесие около тази целувка, която оставаше непоклатима. Разделиха се. Той я погледна, усмихна се, хвърли се в пустотата и изчезна в нощта. Тя седна да гледа надолу и сълзите й падаха в пустотата, а една бяла котка мяукаше и се галеше в крака й.
Беше жадна, но нямаше думи да го каже. Мърдаше устни в търсене на вода. Нечии ръце я галеха по косата, нечии устни докосваха челото й.
— Ти си красива, ти си най-красивата — говореше някакъв глас. — Трябва да останеш тук, за да можеш да ми разкажеш за първия си изпит. Искам да ми разкажеш за това момче, което ти харесва, за тази целувка, за тази първа любов, за тези тайни сълзи по една несподелена любов, за приятелката, която те предаде. Не искам да пропусна нито едно от първите ти преживявания: първия изпит, първото дете, първата бръчка. Нищо друго не искам. Не ме интересува нищо повече. Искам да ми казваш всичко, което ти идва наум, да седнеш до мен някоя вечер и да ми кажеш, че не издържаш, че всичко върви наопаки, че те е страх, че си щастлива, че си видяла звездата си, че си пробвала нов лак, че си харесала страхотен пуловер, че искаш да си направиш татуировка с форма на пеперуда и пиърсинг на дясната вежда…