Выбрать главу

Маргарита слушаше и всичко свършваше там, където бе затворена. От очите й бликнаха сълзи, или поне така й се стори. Една стигна до устните й и лекичко ги навлажни.

— Какво искаш, Маргарита, за какво си мислиш? Може би си жадна?

Елеонора взе кърпичка, намокри я и избърса сухите устни на дъщеря си, после я задържа там, за да може езикът да плъзне по нея и да се освежи. Сестрата бе забранила да й дават да пие. Тя навлажни лицето, шията, ръцете и краката на дъщеря си.

Маргарита усещаше нежността на тези движения и се бореше да даде на майка си всичко, за което я бе помолила, но не знаеше как. Нищо не помръдваше в нея, нищо. Само мислите. Лицето й се отпусна. Елеонора намаза с хидратиращ крем бузите й, шията. Маргарита почувства как под тези ръце тялото й се възражда. Всичко ставаше в някакво друго време, в някаква различност. Най-сетне жаждата се успокои и тя потъна в перлена пустота. Последната от седемте стаи.

Времето бавно течеше в нея. Сякаш всяка минута можеше да продължи повече от шейсет секунди. Ускоряваше се само когато някой успяваше да проникне отвъд стената, зад която се бе укрила. Един от първите беше учителят — застанал прав до леглото на неподвижната и интубирана Маргарита. Тя бе потърсила спътник, съюзник, а той се отдръпна. Не бе разбрал важността на молбата. Ако беше разбрал, сега тя нямаше да е тук. Той извади книга от чантата си.

— Маргарита, искам да ти разкажа как продължава историята на Телемах. Спряхме на първата песен, но историята продължава. Исках да ти я прочета. Нищо друго не умея да правя. Не знам дали ме чуваш, но исках да довърша онова, което нямах смелостта да продължа.

Щом се пробуди Зорарозопръста, родена от мрака, стана от своето ложе любимият син Одисеев…

Маргарита чакаше следващия стих като малко дете, което иска да слуша приказка всяка вечер преди заспиване. Думите вече не идваха и я обзе страх, че е потънала в тишината. После усети капка върху ръката си. И задавен звук. Този мъж, учителят, плачеше. Хълцаше като дете — сълзи на баща, който за пръв път разбира какво означава да имаш дъщеря. Разбира, че онзи, когото ти поверява животът, е твое дете. Плачеше за всички думи, с които бе изградил броня около сърцето си. Плачеше за всички свои метафори и опасения. Плачеше, защото искаше Маргарита да е негова дъщеря и би дал всички книги, дори живота си, само и само тя да отвори очи и да се усмихне, слушайки историята на едно момче, което търси баща си.

Представи си Стела — майка на децата му.

Маргарита, най-малката от всички върху тази нишка, крепеше всекиго от тях, толкова бяха крехки. Единствената сила, за да запазиш равновесие върху нишката на живота, е притеглянето на любовта. Думи, работа, планове, успех, удоволствия, пътешествия… нищо от тях не помага да запазиш равновесие, нито да се движиш по-бързо. Опитните въжеиграчи не стъпват с цял крак, а първо с пръстите, после с ходилото и накрая с петата. Бавно откриват това, което им принадлежи. Само така стъпката става лека и ходенето се превръща в танц.

Краката ни търсят лесната сигурност, здравата котва, притеглянето на неща, които впоследствие рухват, бързия бяг право към целта. Смелостта на въжеиграча обаче превръща притеглянето в лекота, теглото в крила.

Учителят престана да чете. Тези думи го бяха наранили както никога досега. И доброволната рана кървеше, но той не искаше да се бори. После бавно излезе от стаята и срещна уморения поглед на Елеонора, седнала в коридора. Тя направи усилие да се усмихне, той също се усмихна смутено. Продължи по коридора; през отворените врати виждаше други сцени на нежност и болка. Дали някой ден и Стела щеше така да се грижи за него?

Представи си едно малко момиченце с нейните очи, нощни бдения, пълни с жадни цветя, дълга и сладка любов, умора, закуски, перални машини и сърцераздирателно красиви пейзажи, четене на глас в дъждовна вечер и плуване до задъхване със сина му. Живот, който нахлува отвсякъде, дори когато не го очакваш, живот, чиито рани се лекуват чрез друг живот. Спря пред един прозорец, вдигна очи към небето, както умеят само влюбените, и това небе изглеждаше в състояние да отговори на всички очаквания. Не искаше да губи повече време. Извади мобилния телефон, стисна го като меч и набра номера. Щом чу гласа отсреща, веднага изрече: