— Май няма как да те убедя, а? — намръщи се Роло. — Добре тогава, ще проследим гномите и ще видим какво може да направим.
Следата ги отведе навътре в степта, встрани от основния им маршрут. Тревите се поклащаха от подухващия вятър, а пътят на двамата младежи през тях бе наблюдаван от време на време от притеснени съсели и мармоти, които се скриваха обратно в дупките си.
След известно време дочуха тъп, ритмичен звук „там-там, там-там“.
— Какво е това? — попита Алекс.
— Гномски барабани — отвърна Роло, — кофти. Значи имат банкет.
Двамата приближиха предпазливо мястото, откъдето долиташе звукът и, скрити иззад високите треви, доближиха до малко окосено пространство, на което се разиграваше ужасна картина. Млада хубава жена с червени коси и заострени уши стоеше вързана на кол, а около нея подскачаха гноми, които носеха съчки и току се провикваха:
— С чесън и подправки! С чесън и подправки!
Елфата — защото това бе елфа — ги гледаше със смесица от съжаление и отвращение, а зелените й очи святкаха застрашително всеки път, когато някой гном хвърлеше слама, скилидка чесън или морков до нея.
— Хубава е — каза Алекс, който бе зяпнал, докато я гледаше. Той бе пленен от красотата на елфата и почти не забелязваше останалото.
— Но гномите не са — обади се Роло, — и са повече от десет.
— Не можем да я оставим — каза категорично момчето, сложи шлема на главата си и преди Роло да успее да го спре, изскочи с изваден меч и извика:
— Никой да не мърда! Аз съм кралски рицар!
Морякът завъртя очите си към небето и процеди:
— Идиот. Глупав идиот. — Сетне извади сабята си, също изскочи и на свой ред извика:
— Никой да не мърда! Адмирал! Аз съм кралски адмирал!
Алекс го погледна:
— Адмирал?
Роло му отвърна:
— Рицар?
Гномите се сащисаха и за момент спряха танца и виковете си.
— Защо прави така? — попита единият от тях. — Ние хванали вечеря, а вие иска вземе вечеря. Защо прави така?
— Роло, те са малоумни — прошепна Алекс.
— Млъкни и размахвай тоя меч пред теб — отвърна му морякът. — Аз отивам да освободя сладураната.
— Сладурана? — вдигна вежди Алекс.
— Ти махай с меча сега — намигна му Роло и пристъпи към вързаната елфа. Гномите застрашително се скупчиха, но Алекс трескаво размаха меча и те отстъпиха назад. Някои от тях имаха оръжия, но не им се рискуваше. За разлика от блатните духове, те бяха същества от плът и кръв и хич не им се умираше.
Роло сряза въжетата на елфата, която полека слезе от кола и изгледа на кръв гномите.
— И друг път — закани се Алекс, държейки меча пред себе си, — не се занимавайте с кралски люде.
Елфата прехапа устните си, очевидно й беше смешно. Тримата започнаха да се отдалечават от гномите, които ги гледаха мрачно и злобно. Едно от съществата, очевидно по-старо и по-зло, се обади:
— Вие взели наша вечеря, но Прокълнат — накаже вас! — Гномът вдигна ръка: — Крал — мъртъв! Прокълнат — убил! Прокълнат убие вас също!
Другите гноми одобрително замърмориха, а сетне обърнаха гръб на двамата младежи и спасената от тях елфа и се разотидоха, като от време на време някой от тях тихо се провикваше: „С чесън и подправки!“.
Елфата изчака съществата да се махнат, след което прихна да се смее.
— Честно ви казвам, в името на Майката Природа, отдавна не бях виждала такива веселяци като вас. Благодаря, че ме спасихте, но… тая история с кралските хора можеше да мине само пред гномите.
— Според мен бронята и меча на нашия млад приятел бяха по-убедителни от историята, лейди — отбеляза Роло.
— Да — съгласи се елфата и се обърна към Алекс. — Откъде имаш Бронята на Сребърната Луна, момко?
— Архимагът Санарос ми я даде — отговори младежът, изненадан, че девойката знае името на доспехите му.
— Много хубаво, че го споделяш на всеки срещнат — обади се Роло. — Предлагам да си направим огромен байрак, на който да пише „ТЪРСИМ…“ — морякът се усети и млъкна. — Както и да е.
— Какво търсите всъщност — запита елфата с любопитство.
— Древен артефакт — гордо съобщи Алекс. — Кралска работа.
— Важна кралска работа — допълни Роло.
— Сигурно, щом архимагът е дал на момъка най-ценните оръжия на Ралмия — съгласи се елфата. — Но аз забравих обноските си. Името ми е Лиянна. Аз съм земелечител.