— Не съм добре, остави ме на мира!
Това необичайно избухване съкруши Алекс и той съвсем увеси нос. Не му помагаше и Роло, който бе станал свадлив и злобен и дори отново започна да нарича Алекс „пале“, което много обиждаше момчето.
Клаус беше безмълвен и безизразен, не се месеше в кавгите им, единствено някой сърдит поглед към този или онзи издаваше неодобрението му. Джуджето мълчаливо ги водеше, като гледаше да избягва проходите, където можеше да има орки.
А те не бяха малко. Гнусните им гравюри вече бяха на всяка стена, разкривайки все по-ужасни и неприятни ритуали. Джуджето започна да си мисли, че гадините имат цял подземен град наблизо, но не сподели подозренията си с никого, тъй като нямаше желание да ги изнервя още повече.
Поради заплахата от орките, джуджето трябваше да избира все по-обиколни и мрачни тунели, обрасли с мъхове и лишеи и носещи неприятен мирис на сяра. Той нямаше как да се изгуби — познаваше всеки един от тунелите — обаче беше много вероятно да ги набута в леговището на нещо гладно и новодошло. Не бе стъпвал от години в пещерите и забеляза с тревога, че следите от присъствие на гнусните същества вътре са много повече отколкото си спомняше. Само изключителните му умения на водач и може би късметът, предотвратяваха засега срещата с някое изчадие на мрака.
Но късметът им не можеше да трае вечно. Така в един опасен ден — или нощ, времето нямаше особено значение в подземния мрак — групата се натъкна на смразяваща гледка.
Изпървом пред тях се дочуха остри, тревожни писъци, а после тътрене на нещо тежко.
— Проклятие! — изруга джуджето и се обърна към тримата:
— Пригответе се за бой.
Алекс извади меча и постави шлема на главата си, сабята блесна в ръцете на Роло.
— Най-после да стане нещо — процеди морякът.
— Аз щях да съм по-щастлива и без премеждия по пътя ни — рече Лиянна и се намръщи.
Роло се обърна и вдигна вежди:
— Че кой те пита пък тебе?
— Я не й говори така! — извика Алекс гневно.
— И какво ще направиш, пале? — заяде се Роло.
— Тихо! — прекъсна ги Клаус и тримата млъкнаха.
Писъците пред тях се засилиха и скоро на пътя им излезе влечугоподобно създание с размерите на пони, длъгнеста муцуна, от която излизаше пушек, и тънки, недостатъчно пораснали прилепоподобни криле, които отчаяно махаха, но не можеха да издигнат животинчето над земята.
Алекс не бе виждал такова създание никъде, освен по скъпите холивудски продукции от родния му свят, но го позна веднага:
— Драконче! — възкликна учудено той и пристъпи напред.
Животинчето спря и изписка объркано. Момчето протегна ръка и го погали по муцунката.
— О, Боже! — извика джуджето, като го видя — това е дракон, бре, момко! Дръпни се от него!
Роло обаче вдигна пръст някъде над Алекс и прошепна:
— А това какво е?
— Нещото, което стана — отговори Лиянна саркастично, но и тя бе пребледняла.
Към тях се задаваше огромен великан със зеленикава брадавичеста кожа, бивни, излизащи от устните му и грамадна бухалка, която влачеше по земята.
— Пещерен трол — въздъхна Клаус, — стар съм вече аз за тия работи.
Алекс вдигна очи към голямото същество, а дракончето изписка и се скри зад него. На момчето му идеше да се разкрещи от ужас, но като видя оръжието му изведнъж почувства прилив на остра неприязън, която си носеше от своя свят. От устните му само се отрони:
— Батър. Мразя батърите.
Пещерният трол нададе страховит рев и вдигна бухалката си за удар, който вероятно щеше да смаже и дракончето, и застаналия пред него младеж. Алекс обаче не го изчака, а се втурна напред и заби Меча на Дракона в глезена на съществото. Тролът нададе неистов рев и се наведе към нахалната муха, която го бе пробола така.
Алекс вдигна меча си и го размаха пред себе си.
— Ела де, ела ми, грознико! — викна момчето, макар съвсем да не се чувстваше сигурно в себе си.