Тролът нададе рев и безцелно цапардоса каменната стена, след което понечи просто да стъпче дразнещия го младеж. В това време Роло, който се бе съвзел от шока, се втурна да помага на Алекс и започна да се катери като котка по висящите наоколо сталактити.
Лиянна приближи дракончето с пребледняло от ужас лице.
— Ама и ти в какво ни забърка… — съществото я погледна и нададе тънък, подобен на мяукане звук.
— Какво можеш да очакваш от дракон — каза Клаус, докато също тичаше напред, — трол и двама млади глупаци, чиито глави са пълни със слама, наместо с мозък!
В това време тролът понесе още няколко бодвания от Алекс, след което го нацели ловко и го подритна във въздуха. Момчето описа парабола и падна безжизнено на земята.
— Не, гадино! — изрева Роло, който се метна на врата на трола и започна да го боде по главата със сабята си. Оръжието обаче не бе като Меча на Дракона и предизвика на изчадието вреда, колкото въшка би наранила човек. Все пак тролът прокара пръсти през мръсната си глава и отметна Роло от себе си като досадна муха. Морякът падна от високо и, също като Алекс, не мръдна.
Тролът нададе победен рев, сетне се обърна към дракончето и изръмжа заканително.
Тогава прогърмя гласът на Клаус.
— В името на древния крал Митраир и славата на джуджетата, бий се с мен, мръснико!
Тролите бяха глупави и примитивни същества. В мисленето им обаче бе вкоренена дълбока омраза към джуджетата. Чудовището се обърна и като видя Клаус, моментално забрави и за Алекс, и за Роло, и за малкия дракон. Вместо това нададе рев и просто се втурна подир джуджето, събаряйки огромни количества камъни с грамадната си бухалка, която размахваше насам-натам.
В това време Клаус стигна ръба на дълбока пропаст и се обърна към преследвача си. Като видя, че жертвата му няма къде да бяга, тролът се усмихна зловещо и изръмжа.
Джуджето надигна странния си инструмент и изхвърли от него струя мас. След миг изстреля и залп шрапнели, които се забиха в трола и го влудиха. Звярът се втурна напред и след миг изгуби контрол над движението си, подхлъзвайки се върху мазнината.
Чудовището се пльосна по очи и нададе отчаян рев, докато гледаше как Клаус просто се отмества от пътя му.
Тролът падна в пропастта и изчезна в мрака.
Алекс усети нещо мазно на устните си, стана и се закашля. В началото му бе трудно да фокусира погледа си, но след малко успя да види загрижените лица на Лиянна и Клаус, който държеше бутилчицата с целебен еликсир.
— Добре ли си, хлапе? — попита джуджето.
— Мисля, че да — отвърна момчето, сетне потърка очи. — Какво стана? Къде е Роло?
— Лежи ей там — посочи джуджето — и двамата бяхте в безсъзнание. Мислехме, че трола ви е привършил. Но глътка от този еликсир оправя всичко. Добре, че Лиянна се сети да разтършува в багажа ти.
— Ъмм… — запъна се Алекс. — А на Роло дадохте ли?
— Чакахме твоето решение — отговори Клаус, — защото забелязах, че двамата сте като куче и котка.
— Дайте му веднага! — викна Алекс и понечи да се вдигне, но Лиянна го бутна за гърдите и го принуди да остане легнал.
— Спокойно, ще му дадем — каза елфата. — Ти сега лежи.
В това време джуджето отиде при падналия моряк и сипа от еликсира в устата му. Алекс пресметна наум, че остава само още една доза.
Роло изпъшка и се закашля, след което бавно се изправи.
— Алекс? — попита той замаяно.
— Ето ти го — отвърна джуджето. — След толкова крамоли е трогателно да видя как сте се загрижили един за друг.
Морякът се усмихна криво и с неуверена стъпка тръгна към момчето. След две крачки залитна, но Клаус го подхвана отстрани.
— Полека… — рече джуджето. — И двамата бяхте взели-дали. Добре, че Алекс има лековит еликсир, та да ви оправим.
Роло кимна и като стигна до момчето седна до него.
— Благодаря ти за еликсира — смотолеви той.
— За нищо — отговори Алекс бързо. — Бих го направил пак, но — той се усмихна — да знаеш, че има само още една доза.
— Ами така е като рипате срещу троли — сподели Клаус.
— Трола! — двамата се ококориха внезапно. — Къде е?
Джуджето се усмихна.
— Опитах се да го науча да лети.
— А? — не разбра Алекс.
— Не стана — отвърна отнесено Клаус, сетне намигна на двамата. — Казах ви още като се запознахме, че тролите не ме плашат изобщо.
Алекс се сети обаче и за виновника на всичките проблеми.