И другите не бяха по-добре. Роло се бе съпротивлявал най-много, поради, което орките го бяха пребили. Целият в синини, той висеше безжизнен на своя кол и Алекс се чудеше дали е още жив.
Клаус не издаде нито звук и макар орките да го плюха и дращеха, докато го бяха окачвали на кола — той постоянно ги гледаше някак насмешливо, все едно не могат да го достигнат.
На лицето на Лиянна бе изписано върховно отвращение и много тревога за другарите й, особено за Алекс, към когото често поглеждаше уплашено.
Часът на жертвоприношението явно наближаваше, защото отвсякъде се стичаха орки, а Каджар обикаляше напред-назад, ръмжейки и крещейки, от време на време спирайки се пред някой от пленниците, зъбейки му се и ругаейки го ту на общия ралмийски език, ту на собствения си оркски.
Когато тълпата орки стана предостатъчна, Каджар се обърна към тях и започна да държи протяжна реч на родния си език, често прекъсвана от аплодисменти и ревове на тълпата. В това време оркски жреци накладоха огън пред олтара на Прокълнатия и започнаха да го обикалят, ломотейки безсмислени молитви и час по час хвърляйки се по очи на земята.
Алекс затвори очи. Значи така щеше да свърши всичко. Цялото пътуване досега, приятелството му с Роло и Клаус, незапочналата му любов — сега смееше да я нарече така — с Лиянна, заръката на Санарос и собственият му млад, безсмислен живот. Очите на момчето се напълниха със сълзи, които започнаха да се стичат по мръсното му лице.
Каджар ги видя и избухна в гръмък смях. Скоро целият оркски площад се дереше от безумен кикот. Лиянна и Клаус погледнаха със съчувствие момчето, а Роло, макар и почти смазан от бой, се поразклати на въжето си, но това предизвика само още по-бурния смях на оркския върховен жрец.
Пламъците пред Олтара на Прокълнатия вече лумтяха бурно и Каджар започна да им се кланя, удряйки чело в земята и повтаряйки неразбираеми напеви.
По едно време пламъците се разклатиха и се чу тътен, различен от барабаните.
Дум. Дум. Дум.
В първия момент Алекс си помисли, че самият Прокълнат ще му се яви, за да изтръгне душата му, в която се прокрадна лепкав, непознат досега страх.
От смъртта. И от това след нея.
Тогава обаче момчето забеляза нещо странно. Орките започнаха да се споглеждат тревожно и нервен шепот изпълни тълпата им.
Дум. Дум. Дум. Дум.
Тътенът стана по-чест и по-силен, и Каджар се изправи. На лицето му, тъй надменно допреди миг, сега се четеше страх.
В този момент във въздуха се разнесе неистов рев. С върховно усилие на волята Алекс завъртя главата си настрани и застина.
Извисяващ се високо над каменните постройки на орките, от сенките на гигантската пещера, където се намираше подземният град, бе изпълзял огромен златисточервен дракон с гигантски криле, който с тежките си стъпки събаряше първите предградия на оркското селище.
Неистовият му рев отново изпълни пещерата и този път бе придружен от огромна струя пламък, която взриви десет сгради едновременно, пръскайки ги като постройки от карти.
И в този миг орките се разбягаха. Пръв от тях това стори „храбрият“ Каджар, който смъкна наметката си, заряза всякакви молитви и химни и запрепуска като преследван глиган накъдето му види погледа. При тази гледка, първи хукнаха другите жреци, а подир тях припнаха и останалите орки. Без да бърза, драконът се зае да събаря жилищата им едно по едно (или по-точно, десетина по десетина), като за целта използваше или огнения си дъх, или мощните си лапи, или гигантската си опашка, която се люлееше насам-натам. Ако някой нещастен орк се появеше пред погледа на звяра, драконът ловко го клъвваше, подобно на кокошка, изяждаща дъждовен червей.
Алекс не можеше да откъсне поглед от завладяващата гледка, напомняща му японски филм за гигантски чудовища, когато чу стон до себе си и се обърна. Това, което видя, го смая. Неустрашимият Клаус се гърчеше във въжетата си и очите му бяха ококорени от див ужас. Той успя да изплюе някак си оркския парцал и изкрещя:
— Проклятие, този е просто огрооомен!!!
Алекс поклати невярващо глава и хвърли поглед на Лиянна. Елфата изглеждаше възхитена от мощта на червения звяр, макар и потресена от разрушенията, които причиняваше за секунди. Що се отнася до Роло, главата му бе клюмнала надолу и Алекс не можеше да прецени дали е изпаднал в униние при вида на новото чудовище или просто отново е изгубил съзнание.
В това време драконът вече бе разрушил три четвърти от града и се отправи към тях.