Выбрать главу

— Това е краят — бодро оповести Клаус. — Съжалявам, момчета и момичета, не трябваше въобще да ви водя тук.

Драконът ги приближи, стъпвайки внимателно, за да не ги смачка, сетне се изправи на задните си лапи и се отпусна върху статуята на Прокълнатия, както куче прегръща стопанина си. Грозният паметник с жално скърцане се разпадна под тежестта на червения звяр.

Чудовището, сякаш доволно от себе си, наклони глава към последните няколко останали постройки и издиша финална струя пламък, която ги превърна в пепел.

— Така — изведнъж се чу щастлив женски глас, като на готвачка, току-що приготвила вкусна торта. На Алекс му трябваше известно време, за да разбере, че гласът е на дракона, — вече можеш да дойдеш, миличък.

Туп, туп, туп — и от пепелищата се появи малкото драконче, което Алекс бе спасил. Младежът се ококори.

— Браво, мамо! — чу се тънък момчешки глас и дракончето се изправи на задни лапки, оглеждайки завързаните на кол спътници — единствените останали в пандемониума — Тези са — одобрително добави то.

— Ами хайде, освобождавай ги тогава — каза червеният дракон нетърпеливо.

Синът й щастливо реши да изпълни заръката и малките му остри зъбки скоро скъсаха въжетата около ръцете на Алекс. Момчето падна напред, махна парцала от устата си и пое жадно въздух. Цялото тяло го болеше, а крайниците му направо боцкаха от първото раздвижване от часове насам.

Алекс се изправи с мъка, а дракончето вече бе освободило Лиянна, която се спусна на земята и се втурна към момчето.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да — кимна Алекс задъхан. — Аз да, но…

— Сигурен ли си, че трябва да пускаме джуджето, миличък — внезапно се разнесе дълбокият глас на червения дракон.

— Да, мамо, той уби трола — отговори синът и зъбките му скоро освободиха Клаус, който падна, претърколи се и погледна дракончето като отровна змия.

То обаче вече бе притичало до Роло и скоро морякът се просна по очи, останал без сили.

— Бедната твар — констатира майката със съчувствието, с което богаташките в света на Алекс коментираха умрелите гълъбчета. — Явно е взела-дала.

— Не! — възкликна Алекс и се разтършува в струпания до кола му багаж.

Успя да намери целебния еликсир и изтича до поваления си приятел. Той бе целият в синини и всеки негов дъх бе пресипнал стон. Алекс отвори устата му и изля в нея остатъка от еликсира си.

Роло изпъшка, отвори очи и като видя момчето, поклати уморено глава.

— Алекс, ти… изхаби всичкия…

— Тихо — отвърна момчето и помогна на моряка да се изправи, мятайки ръката му през раменете си. — Спокойно, сега ще се оправиш.

— Няма ли да тръгваме вече — чу се зад тях троснатият глас на майката дракон. — Не мога цял ден да стоя тук.

Алекс я погледна въпросително, а Роло, който внезапно забеляза съществуването й, почти извика.

— Къде да ходим? — попита слабо Алекс.

— В гнездото, разбира се — каза малкото драконче и дотича до двамата. — Каним ви на гости.

Клаус проплака отстрани, а Лиянна изглеждаше твърде смаяна, за да реагира.

— Хайде качвайте се и да тръгваме вече! — настоя червеният дракон и нервно тропна с опашка, събаряйки няколко по чудо останали здрави основи на оркски къщи.

— Момент! — Алекс стана и започна да събира багажа си. Роло уморено прибра сабята си и падна на колене, все още съсипан от оркския побой.

— Ти си най-уморен, качвай се пръв — каза драконът майка, взе го в устата си като птиче и го постави на гърба си.

— Ти си втора!

Миг по-късно и елфата бе на гърба на драконката.

— Ти, дето си като трепетлика, идеш трети — и врещящият във въздуха Клаус се озова до Лиянна и отпусналия се върху драконовия гръб Роло.

Джуджето стискаше своя уред до гърдите си като кукла, която трябваше да го спаси от кошмар.

— А ти, дето сина ми толкова те харесва… защо си се навлякъл в тия лъскави дрешки?! — Драконът критично изгледа бронята на момчето. — И какво си мислиш, че можеш да постигнеш с този бодил — рече драконът майка визирайки меча. — Хм, в който между другото има люспа от моя вид — внезапно забеляза тя. — Но после ще ми обясняваш.

И след една секунда висене във въздуха Алекс също се намести до спътниците си.

— Вилхелм, качвай се и ти! — строго рече червеният дракон.